Поисках да ти кажа да останеш.

Поисках, както никога до днес,

прекършен, вятъра

във шепите да хванеш.

Да търсиш моя стон нощес.

Поисках да прошепна „Остани!”

Безмълвна в мрака тихичко заплаках

и всички мои луди

сгорещени дни пред

погледа ми тръпнещи се сляха.

Поисках да извикам,

че за мен си най-прекрасното очарование.

Не мога нито вечер, нито ден

да дишам смело без това послание.

Поисках да обичам без слова,

защото думите са клетници ненужни.

Но как, кажете ми, да обясня това –

без тях самите ние сме си чужди!

22.06.2007г.   Автор: Merichka