Разминахме се някъде край лъката,

усетила с душата си,

че там ти е познато.

В кола прилична,

софийски номер,

не помня вече колко коня,

край мен премина.

Аз бях отново ефирна,

символична,

а Моята тъга

по едрите звезди в очите ти – огромна.

Размихме се,

когато от поглед се изгубихме –

две малки точки,

изчезващи на границата с хоризонта.

Не спряхме със очи да пием

и се любихме ...

със спомени

единствено отрупани

как нежно трепкаха тополите във юли...

И аромат на лято

прииждаше от глога...

изгубил скоро цветовете си,

тъй както аз за тебе

след Вихрената пролет бях загубена!

................................................

Ще се намерим ли...

Въпросът?...

Увисналата питанка...

02.07.2006год.  Автор: Merichka