Намерих ключа за северния вятър –

да дойде да превземе света ми със снега.

Забравих си крилете,

на кея, на фара срещу нас –

утихнали са под очите на дъгата,

а вечерта...

След тази нощ със знаци за мистерия –

тръпнещи сме двама в съкровени мечти.

И няма счупена цветна хармония...

Във дъгата искрят твоите мили очи.

Ти прости за копнежа,

цветно да е поисках и толкова ...земно

– шепот, стопляне, магия,

докосване шеметно,

стопяващо искрите.

В крилете на кея дъгата копнях да открия.

И сега сме двамата

отвъд нощта и самотата.

Под очите на дъгата танцува вихрено вятър.

Автор: Merichka