Какво ли ще е, ако скоро

по пътя стар се засечем,

усмивките ни ще говорят –

заражда се добър тандем.

Отново идва лято пъстро

и чувствам в августовски пек,

докосната от нежни пръсти

душата ми намира лек.

Така измина време златно,

но вярвам все ще се смилиш,

душа, сърце, тъй необятни

в стиха си да ми подариш.

И стон, и мъка ще преглътна,

че зная – не, не си далече,

почакай само да се мръкне

и мислите да дойдат вечер.

Така и пътя ще се ширне нов,

не ще ни блъскат бариери,

и чист, и светъл благослов

през лятото ще ни намери!

02.07.06.=06.07.02.  Автор: Merichka

 Това е отзив за стиха:

Поздрав!Този стих ми допадна много.Само дето мене август ме ужасява с пека си и изгорелите треви и отчайващите си залези, когато светлината на слънцето пада под "тъжен ъгъл"-има такъв сигурен съм, само че науката ни още не е стигнала дотам да познае влиянието на природата върху възприятието до чувството.

 Аз отговарям:

Да отбележа, че ми се иска да е февруари, или поне май! Тогава слънцето е във "весел ъгъл" с красиви лъчи, нали! 

Пак същото момче:

Да,особено на 06.02 миналата година, когато бях на весел разпит в полицията и вън беше поне

20 градуса. Наистина ми беше весело!

 Пак аз:

И аз тогава бях с полицията, а на 07.02. ми беше най-ужасния ден в живота, направо "Голгота", при температура навън в 8:00 -17 градуса на Превала, над Стойките! Обаче си изкачих "върха"! Благодаря ти!

П.С.:

И така дали ще са 20 лв! или 20 градуса през ...февруари...Нека всеки ден за вас е 14 февруари!

Важното е да сме смели!