Любов под върбите

(Dragostea din tei)

Ръжта узряла пак се залюлява

и стъпките нетърпеливи я разсичат.

Едно момче през нивите припява,

а ...аз раздавам се, жадувам и обичам.

Вие, момчетата, сте светло ято,

/макар да чувам, лоши сте били/ -

със длани галещи, с дъжда от лятото

и в новата ми пролет – свят от дъги.

И топла, бяла съм, не съжалявам...

и ...чакам любовта си под върбите.

Защо ли още тук се споменавам,

а ...щастието идва без да ме попита...

06.11.2006   Автор: Merichka