|
“Аз не умея да бъда толкова категоричен. Моята строга присъда е моето мъжко момиче.“ Н. Йорданов Есента душите ни сковава, но може би напук на мрака, припомняме си пролетна морава и пейка в парка, която ни чака… Забравих аз дъха на серенадите в нощта на люляци, в усамотение.
Остана спомен от менадите, лика чаровен на не една сирена. А ти претръпна да ме вплиташ в сънища, от лятото изпросени. Дали ще искаш да изпиташ вълни от нежни водопади носени? Отучих се да бъда Бакхус жаден, ограбиха духа ми птиците… Сега се връщам, безпощаден, …обезоръжен от ирисите и зениците. 12.11.2008г. Автор: Merichka
|
