|
В пътеката към своето огнище, макар и в кладата, разпалила нощта, не се оставяй да се чувстваш нищо, надвивай с обич всякаква лъжа... Плещите отърси, както тогава, когато с прекършено крило дори, разпалвала си тлееща жарава и преродена в огън днес гори!.. Превързаното пак ще си зарастне и ще си спомняш още за дома, любов ще избуи там, ще порасне, любов, изтрила всяка суета... Обречена си да си извор вечен, с обич нежна, клетка те убива. Но твоят път в небето е сърдечен, истински и страстно те... залива. Автор: Merichka http://www.youtube.com/watch?v=ighu4gGlaUE
|
Коментари
Любов, която вечно сгрява Ви желая на всички - и гости, и домакини,
и всеки решил се да спре тук да си почине!
когато с прекършено крило дори,
разпалвала си тлееща жарава
и преродена в огън днес гори!"
Ето това е куплет, който точно в 19 думички описва историята и настоящето на този сайт. На въпроса "Защо го направих?" Единия ценен отговор беше: "Защо го правиш сега?", а другия ценен е този куплет. Мисля, че два ценни отговора (съвета) са напълно достатъчни за един разумен човек да прозре посланията, да разбере знаците, да стане, да се изтупа от прахоляка по друмищата и да продължи с гордо вдигната глава и спокойна съвест, която не гони същя през ноща!
RSS на коментарите по тази тема