Какво остава след спомена – лятото,

с хиляди звуци на щедри щурчета.

Влюбена нежност – за теб непонятното

виждане мое за снежни момчета.

Омаен изсипва се, искрящ звездопад,

който ни връща надежда, опора.

Няма да тръгнем с теб, Слънце, назад,

щом към небето отвежда ни взора.

Животът подреждаме в откъслеци – миг,

в който, светъл, светът ни изпява.

От снимките поглежда ни скъпият лик,

с любов ни засипва, топло ни става.

01.02.2009г.   Автор: Merichka