|
Поезия и изкуство -
Очите на дъгата
|
|
Свърши ли се вече допирът на моята и твоята Вселена? Сътворихме ли вечен?! Тази тръпка родена от светлата наша магия, с тихи стъпки пристъпва – и усещаш, че твоя е – опитай само да я скриеш? Плачем... и дали защото душите ни нетленни във мечтите се вричат? Свърши ли срокът да се превземем, човече? Свърши ли се вече? Аз не зная, не чувствам вали ли при вас? Но в сърцето ми четири дни все се изсипва ...онзи дъжд като страшен палач над косите ми светли - политва... След пожара, притихнал в сърцето сломено... не, не зная, как е при вас, но при мене е пусто. И вълните утихват в морето смирено сякаш птица ранена, не излитам ... и аз. Стискам устни... не, не плача. Докога? Все вървя... и се питам: "Как? Нима?" Тази нощ пак със вас съм, но уви, не излитам! Автор: Merichka
|
Коментари
Обичам да ме срещат още,
очи изпълени със светлина
и да сънувам искам нощем
ръце погалили ме с топлина...
Да виждам на лицето
усмивката добра,
достигнала сърцето
във ранната зора...
Обичам аз вечерите звездни,
сами със себе си във тишината
и спомените мили, прежни,
нощни, под среброто на луната...
Как искам да заспивам
във прегръдка, с преплетени ръце;
в съня си да откривам,
че си ми дарил своето сърце!
Как искам отново да сме двама,
забравили нищетата във света
и тъжната нечовешка драма,
душите ни да раждат красота!
Тъй искам обичта ни,
да бъде нескончаем порив,
да живеем в приказна страна –
без болка и без корист!
Човешкият живот е миг
и наниз от мъка, добро и зло!
Идваме със пронизващ вик,
а сетне сме пречупено стебло!
Един живот какво е
сравнен със Вечността?
Любовта какво е? -
На живота мъдростта!
Да благодарим
на Създателя
за милостта!
8/9.08.2008
Руми Лякова
Веселин Ханчев
Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
RSS на коментарите по тази тема