"След година-две

от тук ще минеш може би

и ще видиш от пожар следи.

Ала счупената чаша вечно ще (сълзи),

кой от нас виновен е... кажи?..."

Тази вечер за тебе ще пия,

вино тежко и черно, сурово...

Светъл стих ще излее магия,

подарил ти света и отново

ще разцъфне в косите ти цвете -

оцеляло... и мъдро, невинно.

Те са там, блестят върховете -

покорявай ги с твоето вино.

Тази вечер със тебе ще слушам

ароматния звук на щурците.

И червената роза - сгушена

ще извайва, ще кани звездите,

(на раздумка във своята къща - )

ще оплита и младото тяло...

Нежността в очите ще връща.

Ех, обичам те, живо начало!

"... не говори, аз вече зная твойте мисли...

... дъжд от рози вали, красиво е, нали!"

24-25.04.2007г.   Автор: Merichka