|
Поезия и изкуство -
Очите на дъгата
|
|
ДАЛИ АКО ОБИЧ! "Твоят път се намира точно пред краката ти" спонтанна съм но можеше по-сдържано във обсега на палавата същност на очите ми да бъда битник, или колежанин... дали съм цвете или пък войник... от твърде дълго време изпитвам се - властта ме вее върху коня си властта и тази дисхармония на граници премислени разтърсващи Земя, скали и прах посредник ми бъди по нишката, протегната от паяжинени дъги към Слънцето, заточила се от припечни егреци или от пещерния вход където прилепи целуват теменуги дари ми съзерцание което часовете ни забавя и огъва времето а аз изправям се като стена с поолющени тухли позамазани грубо... напукана, стара и грапава по-добрата ти фреска... дали ако Обич разпукала прага ми... с лед нея понесена помислям си песенно ручейно светещо и свободата си свято раздавам по верния път на сърцето с обич 19.04.2007г. Автор: Merichka в отговор на "Ева" - Юлияна
|
Коментари
От която класовете
ще падат на снопи.
Подари ми небе!
Сбрало в себе си
трели, синкопи!
Подари ми Вълшебство!
Подари ми Любов!
Подари ми Стихия!
Научи ме
да ги пазя
и твоето име
в тях да открия!
Хайде!
Подари ми!
Дори и непоисканото
от този и от онзи свят.
Сега надявам се
на чисто
да тръгна-
в бедността богат.
Пропука се
плета в кошарата
където
в центъра
на стадото
живях и оцелях.
Целувам те!
Като в началото.
Светкавиците
изпепелиха
тлялото.
С последните
надежди
две
платих.
На онзи кръстопът
взе всеки
само своите различия.
Сега желанията
ще ни споделят
в едно. Обичам те
"...от твърде дълго време
изпитвам се - властта
ме вее върху коня си
властта и тази
дисхармония
на граници премислени
разтърсващи
Земя, скали и прах..."
Ето я и провокативната Ева, която както и предполагах ще предизвика цунами от творчество, ураган от спорове и земетресение от безразличие...(:
Ева
Не можеш да ме върнеш
Летя с Дявола
В танца на Смъртта
Той ме обича
А ти?!
А ти?!
Наречеме с име грях
В момента
В който ме видя
Наречеме продажна
Проклеме
забрави ме
Защото съм красива
Най-хубавото Ти творение
Това съм Аз
И твоя грях
Защото пожела Жената
На Адам
овцата дето даде му
от твоето ребро
Красива
Страстна
Умна
И каза Ти
Покорна!
Но не!
Сгреши Божествени
В танца луд на твойто Сътворение
Да бъде Светлина...
Изгуби я ти таз Война...
На мене вече ти не си ми нужен
Кръвта измии от кръстоносните си походи
Върви в Ада на порочните си помисли!
Източник: sahrazada.blogspot.com
сред бурните вълни
на миналото
на сегашното
на утре
сред звездите!
Повикайме
наречи ме с име!
Събуди ме
не с целувка
за спящите красавици,
а с буря с гръм
и със светкавици!
Понякога е нужен порив нов.
Не съм наличност!
Аз съм личност!
А ти? Какво си щом за мен не си готов?
Какво ти шепнат страховете?
Кога и с кой ги сподели?
Ела и приседни далеко!
Днес няма да говорим "ние".
За малко ще сме "аз и ти".
RSS на коментарите по тази тема