/еньовденско/

С най-чистата любов ще те опия,

изворче сърцето ми ще стане.

Заклинанията действат, и магията

ще те стигне, здраво ще те хване.

Не, наистина, не си измислям -

менчето с мълчаната вода от снощи,

дето там оставихме, ще плиснем...

Ех, не можеш да си спомниш още

... как се спусна кротко край тополите,

спря до мен и бялата чешма...

...после цяла вечер си говорихме,

тъй гълчавата догде не спря... .

..и луната се заплете в клоните,

ожаднели тополи търсеха небе.

Кучетата нещо там подгониха...

сянка беше или не, ...не бе...

...и петлите селото разбудиха

и каруца затрополи в тъмното.

Даже ние с тебе се учудихме

как сред приказки се беше съмнало.

22.07.2006 год.   Автор: Merichka