|
Поезия и изкуство -
Очите на дъгата
|
|
/Сонет/ Защо ли всичко виждаш, и всичко усещаш,
към мен щом погледнеш и предусещаш,
че аз се боря със свян и смущение,
пристига за мене свято вълнение?!
Защо ли от много километри дори,
разпознаваш какво мен отвътре гори,
и сякаш тази моя душа разсъбличаш,
тръпна и не вярвам, че така ме привличаш?...
Защо ли изобщо с мен се разпиляваш?
Аз зная, аз вярвам, а ти се надяваш,...
за мене си ти светло упование,
което прогонва всяко страдание.
И нека да казват, че аз съм без име:
- Помолих те само това – обикни ме! Автор: Merichka
|
Коментари
всичките ти мисли зная.
Знам от какво най-те е страх:
Да не спра да те желая!
Толкова път, толкова плах..
чувствата се изхабяват,
ала в мен те са си пак
същите като тогава.
Припев:
30 часа на ден, аз те искам до мен още както в началото.
Вече колко лета ме държи любовта и не стихва с времето.
30 часа на ден, аз те искам до мен
и така ще бъде цял живот, имам нужда от теб
и немога без теб. Ти си повече от любов.
Твоите коси,
твойто лице времето ще ги променя.
В моите очи, в мойто сърце,
същата ще си останеш за мене..
Припев: (х2)
той е закъснял следобед
а тя е три сутрини напред
срещат
където две стени срещат ъгъла
нагризаната от зли оси самота
тя изсъхнала той още намокрен
тогава
небето се навива на спирала
истинският мед се захаросва
и здрачът пада мек и влажен
между тях 24 по три 24 по три
защото
той е един закъснял следобед
а тя е вече три сутрини напред
от вътрешната страна на ъгъла
Никола Анков
RSS на коментарите по тази тема