На . . . . .

• По старите пътеки
• на време потънало в мъгли
• при един човек
• понесъл болката в душата си
• и страданието в сърцето.
• Безупречен в гордостта си
• с вдигната глава
• дори и паднал...
• Отнех ти твойта истина,
• Която те държеше здраво стъпил на Земята.
• Сега живееш в лъжата,
• наричайки това – реалност.
• Тя не е твоя свят, с безлични, слаби хора
• и ти не можеш да си като тях.
• Как да върна твоя свят и теб в него?
• Приятелю, в мене вече не живее вече твоя враг.
• Реалността не е една за всички.
• А истината? Какво е истината?
• Това, което ни прави здрави и силни
• смели и горди.
• Върни се в твоя свят и го съгради отново
• като феникс от пепелищата
• като хищник и звяр
• ревящ от болката.
• Но жив!
• За вождове е този свят
• стани, ела,
• защото мястото ти е при нас!

Юлияна Шапкарова