Лунната колиба е място за жената, където всички жени се събират по време на менструацията, за да бъдат една с всички и в хармония с промените които протичат в нейното тяло. В минали времена, по време на този специален период на лунните цикли, жените са се оттегляли от семейните си задължения за да се съберат в Лунната колиба и да споделят това със своите посестрими. Според тази традиция, лунната фаза представлява свещен период през който на жената се отдава почит като олицетворение на Свещенната Създателка. През този период енергията, която нейното тяло е носило цял месец, може да се освободи и да се приготви за поредното свързване с Майката Земя.

Нашите прадеди са разбирали колко е важно всяка жена да има Свещенно Място докато трае този период на връзка със земята, защото се е вярвало че жените са носителки (представители, символ) на изобилието и плодородието.

Така както жените са майките чрез които племето се разраства, по същият начин те са привличали плодородието при събираненто на реколтата с помоща на тяхната връзка с Майката Земя. Лунният период на жената е бил моментът за почивка и събиране на сили.

На никой не му е дошло дори на ум да забрани на жената този важен отдих за нея по време на лунният период. Да се настоява една жена да продължи с изпълнението на домакинските си задължения прекъсвайки по този начин връзката й със земята, би довело до несполука на член от племето или да се навлече гневът на Майката Земя.

Отричайки правото й за свързване с Баба Луна и Майка Зема, е можело да изложи на риск плодородието и изобилието на племето или народа. Голяма част от тази връзка се е изгубила в нашият модерен свят и по мое мнение това е причината за проблемите които жените в днешни времена имат със сексуалните си органи. Тези проблеми могат да бъдат преодоляни ако се почита необходимостта от такъв вид оттегляне и свързване с истинските Майка и Баба, Земята и Луната.

Така както Баба Луна е предачката на приливите и отливите ( водата или кръвта на Майката Земя), цикълът на жената следва ритъмът на тази плетка. Когато жените живеят заедно на едно общо място, техните тела започват да регулират менструацията докато постигнат синхрон в месечния цикъл. Този естествен ритъм е един от двигателите на женската общност.

Жените почитат своят свещен път, когато приемат мъдростта на вътрешният инстинкт присъща на рецептивната природа. Доверявайки се на циклите на своето тяло и позволявайки на чувствата да изплуват отвътре, жените са били гледачки и оракули за племето по време на месечния си цикъл.

Според нашата традиция, управлявшите нацията произлизат от осем клана, и всеки клан има свой клан майка. Тези жени имам последната дума във всяка една ситуация. Ясно е че всяко израстване произлиза от жената. По такъв начин се процедира и в клановете майки, всяка жена може да стигне до истината която я води по нейният свещен път, да научи да използва своите интуитивни качества и мъдрост.

Черният цвят е цветът на запада във лечебното колело. Западът е мястото на жената, мястото на всеки следващ ден и мястото на мечката. Мечката се оттегля в пещерата си, за да преработи храната си и събраната информацията през цялата година. По същият начин жената се оттегля в Лунната колиба за да отдаде чест(почете) даровете които е получила от майката земя по време на лунният цикъл (менструация). Тъмнината на нощното небе е обитавана от сребристата светлина на Баба Луна и е символ на женската природа. За това женските колиби се наричат Черни колиби.

По време на лунният си период жената споделя своите видения, сънища, преживявания и таланти. По същата причина поради която не се допускат мъже в Черните колиби, също така не се допускат жени в Общностите и Клановте на войните, така мъже и жени имат възможността да се свържат с братството на което принадлежат и заедно да споделят наученото, за да заздравят цялата общност.

В коренната традиция, всеки етап от женското израстване се обеснява с много внимание и любов на девойките. Ученията започват преди първата менструация чрез въвеждащи ритуали. На всяка жена от племето и се оказва голяма чест за това че е майка на сътворяващата сила. Всяка се учи чрез Лунният цикъл как да се потготви да бъде „тъкачка на приливите и отливите“ както своята Баба Луна. Учи се да уважава своето тяло и своите нужди. Всяка жена се свързва с разбирането за това какво означава да бъде жена и е потготвена да заеме своето място измежду останалите жени от племето (рода).

По време на своят лунен период, жените не приготвят храна, нито танцуват, нито участват в церемонии и дейности с мъжете. Тази практика е била лошо интерпретирана, карайки ни да вярваме че жените са „мръсни“ по време на Лунният си период. В действителност според традицията да се отдаде чест на жената се е считало не само като най-възвишен акт, но и присъщо (неразделно) право на жената да се оттегли и да се храни с Майкат Земя, право което и е предоставено за това че е поела задължението си да храни ближният през останалото време.

Ученията на Лунната колиба са така организирани че всяка жена да може да се свърже с енергиите на Майката и Бабата и да изследва (разбере) ролите на жената в дълбочина. Една от най важните признателности е разбирането че нейното тяло е свещенно продължение на Майката Земя, така че всеки акт на удоволствие, изобилие и плодородие са част от нейната женска същност. При акта на сношение, всяка жена е обградена с много любов за да не достигне никаква беда Майката Земя нито племето посредством груб сексуален акт. Сексуалността е изразена като свещенно и естествено удоволствие на изобилието.

В ръцете на жените е възможността да лекуват старите рани по креативен начин използвайки консепта (идеята) на Лунната колиба и усамотение за изчистването на женското братство (общност). Учейки се да обичат и разбират, жените ще се лекуват помежду си (жените ще се лекуват една с друга). Всяко същество има своята женска и мъжка част и вслушвайки се в тишината на сърцето си ще открие красотата на уединението. Лунната колиба може да стане отново символ както за жените така и за мъжете. Усамотявайки се да изчистят чувставата и емоциите предизвикани от ежедневните преживявания е извънредно лечебно както за нас хората така и за Майката Земя.

Из „ Картите на свещенния път – преоткриване на нашата истинска същност с помоща на древните учения“

Jamie Sams

Превод от испански и адаптация на текста: Катина Аврамова