Тази къща ме докосна много дълбоко и затова реших да напиша няколко реда за нея. В България има много такива къщи и ако те станат обект на известни западни фотографи със сигурност биха намерили своето място в интересни списания, отразяващи един отминал дух, бит и култура.

Къщата е уникална както със старостта си, така и със спомените, които пази. Край нея минават хора, които вероятно не я забелязват и не се спират, за да помълчат в обраслия и с шубраци двор, вслушвайки се в историите, които разказва.

Ще ви разкажа разказа, който чух аз. Или по-точно казано, видях и снимах тази къща следобеда на 26-ти ноември 2011г., а на другия ден мислейки за нея в мен изникна сюжета за разказа. Той не е свързан с културата и историята на България, но е вдъхновен от „Къщата” и от „Дърветата”.

„Дърветата” е друг култов обект, този път естествен, природен феномен. Както виждате на снимката то представлява прегърнати мъжко и женско дърво, които подобно на мъж и жена участват в еротична, любовна игра. Можем без преувеличение да кажем – Великата любовна игра на Природата, запечатана в миг от вечността. Разгледайте дърветата и ще видите, че в техните форми се откриват и мъжките и женските първични полови белези.

Мъжкото дърво има пенис и тестиси, а женското – гърди и вулва. Наистина уникален природен феномен. Намира се близо до моята вила, над селото, в планината. До там не се стига трудно, а около тях има хубава, широка поляна. На това място при желание биха могли да се провеждат различни празненства и ритуали, както езически, така и християнски. Тоест не пречи компания от приятели с едните и с другите духовни възгледи да си запалят огън на полянката около дървото и да прекарат заедно известно време.

Двойка влюбени пък биха могли да заченат там под "Дърветата" първото си бебе. Или пък семейство, което не може да има деца, могат да се доверят на Майката Земя и точно там да се случи „чудото”. Творците като мен ще пишат, рисуват или създават музика.

Единството с Природата, на такива уникални места е това от което имаме нужда без значение какво е нашето вероизповедание. Разказа, който аз започнах да пиша на следващия ден след срещата ми с „Дърветата” и с „Къщата” се казва: „Мистичните нишки на Любовта и Силата” и се отнася за темата, която обсъждаме във форума на сайта. Това е работно заглавие и то може да бъде променено, когато завърша разказа. Надявам се в най-скоро време да го предоставя на вашето внимание.

Юлияна Шапкарова