Клариса Пинкола Естес продължава анализа си на приказката за Синята брада в книгата Бягащата с вълци като насочва вниманието ни към този мъж – „тъмният мъж в женската психика”. Тук аз искам да поставя един въпрос, който според мен е важно да бъде зададен на жена, която се сблъсква с феномена на „Синята брада” или с „тъмния мъж”. В сънищата – обикновени или еротични, във въображението и във фантазията по време на сексуален акт с партньора, как жената вижда себе си? Като доминираща, обладаваща трима мъже или като покорна – отдаваща се, раздаваща се, обладавана от трима мъже? С това съвсем ясно измествам фокуса от психологичния анализ и го насочвам към сексологичния, като считам, че свързването на едното и другото е важен момент за изясняване на цялостната картина. Отговорът на въпроса би могъл да даде указания кой от двата принципа - Ин или Ян владеят Персоната/Сянката.

Изяснявайки си тези основополагащи дълбинни моменти можем да преминем към тълкуването на архетипната област. Казано най-просто тълкуването на архетипната област ни отвежда към по-дълбоките нива на съзнанието и обратно.

В края на анализа си върху Синята брада – Клариса Естес пише следното: „ Не бива да забравяме, че когато сънуваме тъмния мъж, винаги има противодействаща, балансираща сила, готова да се притече на помощ. И знаете ли кой се появява, когато използваме дивата енергия, за да „отблъснем” хищника? Дивата жена, която прескача всички издигнати от него прегреди и стени....

Тя и хищникът са много стари познати. Тя го следи в приказките, сънищата и целият женски живот. Където и да е той, там е и тя, защото Дивата жена балансира хищната му природа. Дивата жена учи жените, кога да не се държат „мило”, а да защитават емоционалния си живот.

Дивата природа знае, че да си „послушна” в тези случаи, само кара хищника да се подсмихва. Когато е заплашен емоционалния и живот, жената не само може да тегли чертата – тя просто трябва да го направи.....Тя вече не е наивна. Тя вече не е лесна плячка. И това е лекарството, което кара ключето най-после да престане да кърви.”

И в заключение искам да кажа, че Клариса Пинкола Естес оправда доверието, което и гласувах при покупката на Бягащата с вълци. Книгата не е поредния „психологически” ню ейдж бестселър. Напротив тя е много сериозен и задълбочен труд изграден върху огромен обем изследвания и проучвания както на архетипните области, така и на екзистенциалните. Това прави книгата един отличен учебник по Трансперсонална психология и аз я чета с удоволствие.

Юлияна Шапкарова

Още публикации по темата:

Очакваме нещо един от друг или се приемаме такива, каквито сме

Синята брада

Ин и Ян вечната хармония