Работих с пациенти в колежанска възраст, които бяха двойно диагностицирани. Което означава, че имаха, както психически проблеми, така и зависимост от наркотици. Създадох система, по която започнахме да свирим изпровизирано на барабани. В началото някои хора не искаха да свирят; тези, които го правеха, записвах на аудио носител. След това сядахме за около десет минути и слушахме записаното.

После говорихме за това как свиренето на музика може да отразява нещата, които се случваха в тяхната група и как може да спомага за анализирането и преодоляването на възникналите проблеми.

Основния проблем при хората, които имат зависимост е че те са далеч от човешкия контакт. Тяхната любов, тяхната връзка и идеализиран обект е неркотичното вещество. Те се намират във връзка предмет -  човек и точно тук идва мястото на моя психоаналитичен тренинг. Главната цел е да заместим предмета на зависимост с човешки връзки.

Груповата работа със зависимите е много необходима и лекуваща. Като начало във вербалната група всички те се свързват чрез историите си. В музикалната група не се налага да говорят за тези неща. Това, което се случва е че те имат възможност да свирят на свой собствен инструмент и по този начин да се свързват с груповия пулс. Поради факта, че е почти невъзможно да не се увлечеш в ритъма, в един момент всички се обединяват в едно.

Вярвам, че свиренето на барабани в работата със зависимите първоначално привлича вниманието на групата, след което груповото сцепление започва да се оформя. Смятам, че един от лекуващите елементи, на базираната на ритъм музикална терапия, е магията на пулса.

Човек не можеда устои на ритъма. Той е най-големия ми съюзник при постигането на жив контакт между хората. Барабаните се използват като помощно средство за хора, намиращи се в наркотично-детоксификационните програми, барабаните третират техните чувства и освобождават заприщените в тях емоции.

Кристин Стивънс – музикален терапевт