Поздрав за настоящи, бъдещи и отказали се планинари, но с тенденция последните да ги издърпаме от пукнатините...Беше време, когато и аз не обичах Планината, за щастие то е безвъзвратно отминало. Гората е олицетворение на мощ и сила, твърдост, мъдрост и извор на вдъхновение.

Гората – буйна и горда, тиха и шумна, крие в себе си дивата сила на природата и безкрайната щедрост на земята. Дълголетието на гората, нейната красота и богатства са изградили в човека представата за нея като нещо свръхестествено и свръхземно. Той започва да обожествява нейните загадки, могъщество и красота.

И така "тези проклети пукнатини", в които пропадаме и от които само твърдата другарска ръка може да ни извади. В този смисъл Nature therapy може да представлява точно тази мазолеста, груба длан, която ни спасява живота. Няма как да е по друг начин, меката и нежна, финна ръчичка няма да издържи тежеста ви и вероятно ще ви изпусне завинаги.

След като "проклетите пукнатини" са преоделени, гората, планината и Nature therapy предлагат своята нежност и обич, сред поляни от дъхави цветя, песен на птици, дебели сенки в знойното лято. Споделянето на обикновена храна като домат, сирене и хляб се превръща в незабравимо преживяване, предвид факта, че сме живи. Ще спра до тук, защото предстои написването на отделна статия посветена на въведението в Nature therapy, в която някои от тези неща ще бъдат повторени.

Юли Шапкарова