Есента идва с меланхолия и с малко тъга. Казват, че есента е най-любовния сезон, може би заради цветовете в нея. Защо да е любовен сезон, след като след нея идва зимата? Може би символиката все пак е по-дълбока отколкото изглежда на пръв поглед. Зимата следва есента, студената, сковаваща зима. Не ни ли напомня това, че красивите цветове на любовната есен съвсем скоро ще бъдат попарени от зимните слани и студове?

И в любовта е така, след красивите и пъстри емоции на любовната есен, следват суровите изпитания на лютата зима. И обещанията на пролетта. Ако оцелеем, ако съхраним връзката си, шарения цвят на есенните огньове...Ако зимата не ни убие, или по-точно, ако не убие любовта ни. Обещанието на пролетта, а след него горещите нощи на лятото, когато сякаш любовта се уморява от твърде много жар и страст. После отново прохладата на есента, за тези, които пазят и съхраняват.

Пазителите на любовта, пазителите на сърца, хората на есента...Тези, които са преминали през много студени и люти зими, но са съхранили цветовете на обичта си. Есенните хора, те винаги са усмихнати, носят шарени, есенни дрехи и се държат за ръце. Те не се страхуват от зимата на любовта, защото са я преживели много пъти, топлили са взаимно сърцата си в шепи...И са разтопявали с целувки замръзнали сълзи.

Юли Шапкарова

Към следващото лято

Меланхоличната прегръдка на нощта
ме връща към неща познати,
към пусти плажове в началото на есента,
към залези, нашепващи за лято.

Все още кожата ми помни лудостта
на татуирано докосване, когато
съблякох меланхолията на брега
и тръгнах с теб към следващото лято

Донка Чолакова