Нощни танци за зачатие и плодородие

Те включват танци с предбрачна насоченост за харесване на младите, както и оплодителни танци за раждане и продължаване на рода. Под прикритието на нощта се извършва тайната на зачатието. В началото на първата брачна нощ при сватбата и свождането на младоженците се играе хоро, а после хорото с брачната риза в сито е израз на успешен ритуал.

При Еньовденските или Великденски празници, малко преди разсъмване –темата за зачатието се развива при оргиастични условия. Целта е бързо и хаотично зачеване, преди изгрев слънце, когато по друг нормативно определен начин зачеването не може да стане. В случая хаотичното зачеване става израз на одобрена от обществото норма.

Нощта е покровителка на зачатието и раждането. Също и житното семе се развива и расте в тъмнината на нощта, в подземната тъма на пръстта или под снежната зимна покривка. Не случайни са и данните сред българските градинари в Унгария, че “луната дава плодородието”, а нощта е времето, когато в тъмата, неподвижността и мълчанието, може да се чуе как зеленчуците растат, как се разтварят листенцата им.

Прогностични нощни танци за гадания

Нощта е покровителка на предвиждането и гадание.Тя дава отговор на въпросите за плодородие, добруване, за оцеляване или бедствия, войни на човешкия колектив. Не случайно в индоевропейската митология се смята, че нощта е майката на деня, тя е по-мъдра и дава отговор там, където денят не може да предвиди събитията. Към тези танци могат да се причислят нестинарските, лазарските, еньовденските момински танци с наричания и гадания и др.

Отгонителни, лечебни и профилактични нощни танци

Тези нощни танци се изпълняват за неутрализиране и изгонване от територията или от човешкия колектив на зла сила или болест. Към тази категория се причисляват танците на “гонците на змея”, лечебните “русалийските танци”, с които се изпъжда болестта, но също и профилактичните прескачания на сирнишките или еньовденски огньове. Нощта е покровителка на появяването на злитите сили, но това е и моментът на тяхното изгонване, когато човешкият колектив се мобилизира за противоборство.

Нощни танци за връзка с мъртвите и предците

Чрез тези танци се осъществява контакт с мъртвите предци за изискване на помощ от тях. Нощта е покровителка на подземния свят и мъртвите души. Тогава те излизат от земята и бродят по местата, където са живяли преди, връщат се при живите. През нощта, която е тяхното време, те или трябва да бъдат изгонени или умилостивени в полза на живите. Към тези танци спадат лазарските танци нощно време на гробищата и остатъци от т. нар. “мъртвешки танци”, след погребение или по време на задушници, доколкото ги е имало в българските погребални обреди /“посмъртно коло”, “мъртвечко коло” са играли старите славяни вж. – А. Щърбанова, БФ, 1-2, 1995, с. 65/.

Друг въпрос, който дава информация за нощните танци, е по кое време на нощта са се играели. Това е въпросът за парцелиране на нощта на отрязъци, като всеки отрязък има определено предназначение, сила на действие и символично значение.

Нощният танц е съобразен с различните фази на  нощта. В народното схващане нощта се дели на:
залез слънце и свечеряване, преди полунощ, полунощ, след полунощ, преди зазоряване

Отчитане фазите на нощта в народново вярване става чрез пеенето на петлите – първи петли, втори, трети, чрез гласовете на нощните птици, в християнството чрез биенето на клепалото или камбаната, която призовава богомолците към вечерня, среднощна или утринна служба. В градските селища по време на Възраждането се появява нов сигнал за отчитане на деня и нощта – биенето на градския часовник /Ив. Георгиева, Българска народна митология/.

Така танцът придобива символност на молитва в нощният отрязък от денонощието, като мощен вик за помощ, борба и надмощие над невидимите природни и социални сили. Същевременно нощният танц бележи фазите на нощта и ги закрепва в обредността като натоварени с особено символно значение. След залез слънце се играят нестинарските танци, танците около Заговезнишки огньове, тогава се прави кукерско заораване на мегдана на селището, тогава се играят сватбените танци “как се чука чер пипер” и около сватбената риза.

В полунощ – са съсредоточени най-старинните нощни танци – при гонене на змей, добиване на жив огън, при магии на вещиците за обиране на плодородието и млякото, при лазарските игри на гробищата. На разсъмване – тогава са съсредоточени моминските танци с любовна и предбрачна насоченост, или танците за бързо зачатие, малко преди да изгрее слънцето. Тогава се играят и танци за стимулиране на вегетацията и общо плодородие по нивите и в стопанството.

През цялата нощ се играят танци, при които от магическата им продължителност, т.е. от “будуването” на изпълнителите им зависи и успеха на обреда – пазене на квас, игра на аязмото в нощта срещу Св. Св. Константин и Елена.

Реквизит на хорото

Виждаме, че реквизитът на дневното хоро се състои от ежедневни предмети от материалния бит. В горепосочената песен, в която месецът оценява различните народни хора, това са ножиците, иглите на шивача, ралата и палешниците на плуга на земеделеца, копаните за хранене на животните, ведрата, в които се дои млякото на овчаря и скотовъдеца, гривните и пръстените, накитите и чуковете, инструментариума, с който се изработват накитите на  златаря и др.

При обредните нощни нощни хора реквизитът е друг. В центъра на ритуала, около който се играе хорото, са нощни, ритуални предмети и символи .Това са котел с неначената, мълчана вода, оставена под звездите, в която са натопени еньовденските китки, това е ситото с ризата на невестата, около която се играе хорото в сватбената нощ, това е нестинарския огън, в който играят в транс нестинарите и свещената икона на Св. Св. Константин и Елена и т.н.

Това са все ритуални предмети и материи, чията сила се подчертава през нощта в тъмата, огряни от лунна и звездна светлина. Това са заговезнишките огньове, които се прескачат и около които се играят вечерно-нощни хора. Това е пещерата като пространство, в което се играе хоро при нощните обреди посветени на Св. Марина. Това е ритуалният квас, около който се играе хоро цяла нощ, за да се подсили набухването, уголемяването. Това е процесът, при който тестото се трансформира в хляб, но също така има и силата да лекува и да помага при болести и премеждия. В центъра са ритуалните предмети, пространства и символи, а хороиграчите са заклинателите и изпълнителите на ритуала. Нощта е тяхната покровителка.

Нощните танци са характерни не само за българите

Те произлизат от древните магически практики за овладяването на природата чрез танц. Те са универсалии, които се срещат при всички народни култури в историческо време и до сега. При нощните хора не веселието е основната емоция, която движи отделния човек или танцов колектив. Среднощният танц има друга функция – не развлечение, веселба, радост, общение с танцовия колектив. Среднощният танц има задачата да обладае и покори тайнствените сили, чрез магичността на самото движение, чрез транс и обстоятелствата около движението и танца.

Нощта се използва като фон на танца, но и като преминаване в света на  свръхестественото, чийто контакт се търси от човешкия колектив, който играе. Целта на танца е влизане в състояние на транс, на идентификация с отвъдните сили, на борба с тези сили, пристъпването в друго измерение на времето и пространството. Това е част от митологичния пласт в танцовата култура, при което човекът се отъждествява с божествените сили и се прибллижава към йерархията на космическото сътворение и съществуване на света. Той отразява желанието на човека да придобие божествена сила и да управлява явленията в своя полза и на социалния колектив към който принадлежи.

Автор: Ася Събева-Юричкай