Натуризма или културата на свободното тяло възниква в края на XIX век в Германия, въз основа на идеите за живот в хармония с природата и движение на чист въздух. По това време възникнали и санаториуми, в които се прилагал досегът със слънчевата светлина и чистия въздух като основно средство за лечение. През 50 -те години на XX век в Германия е създадена и Международната федерация на натуристите.

Вероятно аз не съм точния човек, който трябва да пише статия за Натуризма, тъй като съм Натурист от миналото лято – 2011г. Което ще рече, че нямам нито опит, нито практика, а само лични усещания и наблюдение.

За мен Натуризма /Нудизма е терапия. Терапия за цялото тяло и психика. Съвсем спокойно може да се каже, че Натуризма е психосоматична терапия*. Нямам предвид само възможността цялото тяло да бъде в досег със слънчевите лъчи, въздуха, водата и земята. Става въпрос за друго. За осъществяване на здрава връзка между психика и тяло. Нещо, което за съжаление е почти разрушено в следствие на съвременния начин на живот.

По думите на Кен Уилбър:

„Разделителната линия между съзнание и тяло със сигурност не е наша вродена черта. Но с течение на годините, когато индивидът започва да расте и се заеме да прокара и укрепи границата между аз и не-аз, той започва да гледа на тялото със смесени чувства. Трябва ли да го включи директно в границите на своята личност или да гледа на него като на чужда територия? Къде да прокара разделителната линия? От една страна тялото е източник на повечето житейски удоволствие, от екстаза на еротичната любов до изисканите гастрономични наслади. Но от друга страна, тялото приютява целия спектър на болката.”

Чрез Натуризма, макар и доста трудно (поне за мен) тази изтъняла връзка започва да се заздравява. Върху тялото ни се намира нашия най-голям сетивен орган от общо 5 (слух, осезание, зрение, вкус, обоняние). Става въпрос за осезанието. Този сетивен орган е разположен върху цялата кожа – от пръстите на краката и стъпалата до върха на главата. Поради тази причина той е и най-големия сетивен орган на тялото.

Губейки връзката с тялото и разполагайки се само в черепната си кутия, ние почти не използваме възможностите и потенциала на осезанието. Това влече след себе си множество неприятности, като се започне от сексуални и психически смущения и се стигне до сериозни заболявания, за които тялото е информирало, подавало е своите сигнали, но ние сме ги пренебрегвали твърде дълго.

Сексуалните и психически смущения свързани със загуба на връзката с тялото са причинени от срама и неудобството от тялото. От неговото отхвърляне, тъй като то не отговаря на определени стандарти наложени от мода, общество и прочее глупости, които по-скоро имат за цел да разболяват и да ни уеднаквяват, правейки ни послушни пионки в ръцете на чужди интереси.

Друга причина за срама и отхвърляне на тялото се корени в някои религии, които постулират, че то е източник на грях и порочни страсти, които не ни възвисяват и правят богоравни, но ни принизяват и лишават от одухотвореност. Разрушават нашите души, за което ще отидем да горим във вечния адов огън.

Интересно е да се вникне и наблюдава опозицията между двете схеми бичуващи тялото по жесток начин. От едната страна застава модната религия, а от другата църковната религия. Като ние бедните страдалци се намираме по средата – вдиотени и объркани напълно.

Тук на помощ ни идва Натуризма/Нудизма, който ни призовава да се съблечем чисто голи и да се посветим на „Културата на голото тяло”. Звучи чудесно, но не е никак лесно да се преодолее влиянието на модната и църковна религия. Като от това страдаме самите ние и дори се разболяваме.

Когато аз открих Натуризма, освен чувството за свобода, единение и възтановяване на връзката с Природата, усещането, че си истинска част от Нея. Аз усетих и едно по-дълбоко усещане за цялостност, лична цялост и единство между психиката и тялото.

Не на последно място открих, че моето тяло е красиво, сексапилно и чувствено без допълнителни аксесоари, като дрехи и бельо. Нещо повече, никоя дреха или изискано френско бельо не би могло да създаде това прекрасно усещане за еротика в голото тяло.

При мен за придобиване на допълнителна смелост повлия и бунтовническия ми дух. Аз не търпя ограниченията, налагани ми от религиозната и модната система, които буквално поругават и охулват тялото по най-безобразен начин.

За възвръщането на здравата връзка с тялото и изграждане на психосоматично единство има разработени не една и две терапии. Но според мен към всяка една от тях трябва като терапевтичен метод да бъде включен и Натуризма.

Интерес представляват и етапите, през които преминава човек, който е решил да стане нудист.

Първоначалното неудобство и срам или първия етап е от самата голота на тялото. Липсата на дрехи, дори на бански ни кара да се чувстваме уязвими и слаби. Това показва каква силна власт има модната индустрия върху човека. А всяко нещо, което притежава такава власт е способно да ни направи зависими и да ни манипулира. И точно това се случва.

Със свалянето на банския костюм ние заявяваме, че отказваме да бъдем зависими и манипулирани и че притежаваме прекрасни тела без значение на техните форми и очертания.

Втория етап е привикването с обществото на останалите нудисти. Преодоляване на срама, от това да изложиш на показ тялото си пред други хора. Лично за мен на този етап има известно неудобство, но то не е трудно преодолимо сред непознати хора.

Най-труден ми се струва третия етап. Преодоляване на срама от голотата пред познати, близки хора и приятели. Всичко това показва до каква голяма степен сме зависими от наложени ни отвън норми и стандарти, които ни управляват и си играят с нас.

Без въздесъщите дрехи ние се чувстваме слаби, неуверени и много уязвими. Показва и до каква степен не обичаме телата си и дори ги мразим, търсейки и затвърждавайки някакви въображаеми дефекти, които те не притежават.

Положителните утвърждения и теоретичното развиване на обич към себе си, проповядвани в поп. Ню ейдж литературата няма да дадат никакъв ефект, до момента, до който ние не направим реален, практически опит да се сблъскаме с голото си тяло и с голите тела на други нудисти. Не можеш да твърдиш, че обичаш себе си, а това включва преди всичко обич към тялото и да се разхождаш с цял бански или с какъвто и да било бански.

Точно тук Натуризма става мерило до каква степен теоретичните утвърждения на любов и изграждане на здрава самооценка са хванали дълбоки корени или са просто заучени фрази без практическа стойност.

Според мен Натуризма е реален, практически тренинг на директно създаване на връзка с тялото и открита обич към себе си и другите. След което четенето и декламирането на книги за изграждане на приемаща, позитивна самооценка изгубва смисъла си.

Юлияна Шапкарова

*Психосоматична терапия (от гръцки: психе — душа, дух; от старогръцки: сома - тяло) в най-широк смисъл включва всички взаимодействия между поведението (мисли, чувства, действия) и тяло.