На всички жени, които имат нужда от Вълчицата

• Тя идва без да си я викала
• обикновено през нощта
• с хладен полъх
• от силни, тичащи крака.
• Погалва те с дъх от огън
• и кротко ляга с тебе в съня.
• Изчаква търпеливо да привикнеш
• да преодолееш в себе си страха.
• Не прави нищо, просто си лежи
• и чака твоята душа да разпознае
• сродните сърца.
• 
  
• Не бягай, остани
• погледни в очите и добри
• там себе си ще видиш
• в две големи огледални езера,
• събрали в себе си мъдростта на цялата Земя.
• 
  
• Помисли, понякога такава мъдрост ще тежи,
• а друг път ще те носи на своите криле
• от свобода и радост.
• Тя не бърза и не се натрапва.
• Ако искаш откажи,
• погали я нежно и я отпрати.
• 
  
• Може би друг път...?
• 
  
• Тя ще се върне и ще те побутне с нос
• в най – тежкия момент.
• Тя знае – някой ден сама ще я повикаш,
• ще поседите заедно и ще помълчите
• загледани така в безкрая...
• 
  
• А после тя ще влезе в теб...
• И няма да си вече слаба, безпомощна...
• и няма да го има онзи страх,
• ще бъдеш само предпазлива,
• много силна и приказно красива.
• Но не с онази хубост тъй фалшива,
• а с друга – истинска и дива.
• 
  
• Ще носиш в себе си красотата на гората
• и силата на планината.
• Ще имаш огнен поглед
• като летен зной
• и ще си винаги щастлива
• с усмивка от кристали.
• 
  
• Е, хайде, вече трябва да решиш
• покани я тихо без слова
• използвай само мисълта...
• А после тичай смело право срещу вятъра...
• 
  
• Това е Тя – най- смелата и силната...
• Това е Дивата Жена, архетипната
• живяла вечно на света,
• дошла с времето през вечността.
• 
  
• Това си ти – Вълчицата.
• 
  
• 
  
• Юлияна Шапкарова

12.11.2011г.

• 
  
• ---------------------------
  
• Вдъхновено от Духа на Вълчицата; „Бягащата с вълци” и Клариса Пинкола Естес
•