Ритмокултурата е култура, използваща ритъма, танца и песента в ритуална форма, която се просмуква в начина на живот на тази култура. Може да разберете, че сте в ритмокултура, когато музиката и ритъма насищат главните събития в живота на тези хора. Ритъмът има предназначение и приема формата на ритуал. Повечето от ритмите по целия свят, които сме учили, са все още живи и използваеми. Ритъмът не е умрял език. Особено в Африка, всеки ритъм, който научаваш има предназначение. Африка определено е континета, който разполага с ритмокултура.

Африканските култури включват много общества, които барабанът изпълнява изключително важна функция почти във всеки аспект на живота. Барабанът е бил основна форма на комуникация в Африка. Бил е използван за социализация, забавление, танцуване, общуване и лечение.

Барабанът е фундаментът на африканската музика. Цялата село използва барабана. Той обхваща всички превратности в живота. Барабанът може да ви помогне да намерите себе си. Всяка клетка на мозъка ви и тялото се намира в постоянен ритъм, а когато звукът я докосне, нещо става с вас. Емоцията, която вибрацията на барабана създава у вас, може да бъде негативна или позитивна. Свирейки на барабани вие можете да създадете ритмически модели, които карат хората да танцуват, да се държат за ръце или да се чувстват истински. Това е индикация за уникалната сила на този инструмент. Звукът на барабана резонира с втърешния ви акорд, който вибрира по цялото ви тяло, така че, когато се намирате в активна сесия на свирене, вие изпълвате с енергия всяка клетка на своя организъм.

Барабаните са съществували в една или друга форма в процеса на развитие на човечеството, било то като перкусия на тялото или пляскане с ръце и тропане с крака. Ето това е начина, по който започнало всичко. Поради способността на барабана да дупликира звуци, всяко нещо, което чуем или видим, може да бъде повторено и изсвирено чрез него. Ние можем да имитираме звуците на птиците, течението на реката или дори ритъма на вълните. Тези звуци винаги са били около нас. Барабаните са били около нас през вековете. Това, което наричам езика на барабана, се отнася до многото му тонални качества. Поради разнообразието от тонални качества на африканските езици, каквото и да кажеш вербално, можеш да го повториш на барабана.

Хората свирят на барабани, защото обичат да го правят. Те свирят за социализация, сплотяване; ето какво прави барабана. Корпусът на африканския барабан е издълбан от дънера на дърво. Трябва да има дух в това дърво, то не е умряло. В 95 % от случаите има дух и в кожата. В противен случай няма да получиш желания звук. А духът на човека, който свири на барабана е това, което налага завладяващата всеки движещ се обект сила. Вашият дух, духът на кожата и този на дървото, всички заедно образуват духът на барабана.

Правя изследователски проект с 40 психолози и психиатри в Университета на Неапол, Италия. Използваме барабана с пациентите в болницата. Тези хора буквално са си изгубили ума и нямат усещане за това какво говорят. За два дни ги разделихме в групи и с помощта на барабаните, в рамките на един час, те разговаряха, отговаряха на въпроси и се смееха. Аз съм много очарован от изследването и постигнатите резултати.

Бабатунде Олатунджи

Ритъмът живее във всеки един от нас и това не е нещо необикновено. Хората не трябва да притежават професионални музикални техники, за да изразяват ритмичния си дух. Всеки един притежава, вътре в себе си, ритмично светоусещане и как това ще бъде изразено, зависи от самия човек. Ритъмът прониква в живота на всеки. Той е във всичко, което правим виждаме, чувстваме, а също така е част от физиологичните ритми на телата ни. Ритъмът е истината на живота ни. Още от незапомнени времена ритъмът е използван за забавление, създаване на чувство за общност, определяне на мястото за ритуали и лечение както на физически, така и на психически страдания.

Ритмическото пеене и свирене са основата на много древни и на някои съвременни лечителски техники.Тези традиционни техники на лечение чрез ритъм са вкоренени в индивидуалната интуиция, опит и колективно знание на общността. Аз вярвам, че съществува без съмнение, място и възможност, където тези техники и лабораторно базирани методи на съврменната наука могат да се срещнат и да намерят единодействие. Всичко, което виждаме и усещаме е базирано на ритъма. Някои от по-бавните ритми са: смяната на сезоните, изгряването и залязването на Луната и движението на Земята около оста и.

Телата ни са симфония от ритми, като някои от тях са толкова бързи, че произвеждат звукови трептения, а други са толкова бавни, че едва можем да ги открием. Между множеството вътрешни ритми най-близкия до музикално обяснение е сърдечния. Той нормално се движи в диапазон 55 – 85 удара в минута. Ритмите на здравите човешки тела имат постоянни ритмични съотношения. Така например цикълът на дишането е в съотношение 4:6 към ударите на сърцето Забавянето на дишането често причинява забавяне и на сърдечния пулс и обратно.

В музиката и ритъма съществуват определени ритми, които галят ушите ни по особено приятен начин. Това са полиритмите, като 2:1, 3:4, и 3:2. Те ни въздействат физически и психологически по много позитивен начин, защото те повтарят като ехо ритмите, които съществуват във всички нас. За да бъдем здрави нашите ритми трябва да бъдат синхронизирани с околната среда. Човешкият организъм се намира не само в ритъм със себе си, но и се нагажда към голямата скала от ритмическа структура на заобикалящата го среда. От една страна живият организъм е много деликатно балансирана ритмическа машина, а от друга високо адаптивен към различни обстановки и физически предизвикателства.

Една клетка не може да отдели това, което друга не е готова да усвои. Когато тези взаимовръзки не са синхронизирани, ние ставаме болни. Често, когато не се чувстваме добре казваме: „Чувствам се малко неразположен, небалансиран или извън синхрон.” Увличането е тенденция на обектите за движение в подражателни модели и темпо, като се изрявняват един с друг. Учените са установили тази тенденция посредством прости експерименти. Най-класическия опит е с двете люлеещи се махала, които в течение на времето постепенно се изравняват и започват да се движат в унисон.

Природата се придържа към закона на увличането по много начини. Когато птиците летят в ято, те махат заедно с крила, в един и същи ритъм и се стрелват във въздуха по един и същи начин. Жените, които живеят заедно, могат да потвърдят, че техните менструални цикли се синхронизират. Когато започнем да забелязваме въздействието му върху околната среда, умовете и телата ни, тогава лесно можем да забележим, че има много нива, на които нашият живот е дълбоко повлиян от ритмичното увличане. Въз основа на проявата на ритмите на нашата вселена, ритмите на нашето общество и основните ритми на нашите телесни процеси, става ясно, че не съществува нищо извън ритъма.

Робърт Лоурънс Фрийдман – Лечебната сила на барабана