|
 За някои хора казваме, че имат "душа". Те обичат, страдат, имат дълбок усет за смисъла на живота. И може би най-важното – знаят кои са. Други изглежда са загубили своята душа. Те може да имат материални придобивки – хубава къща, хубава кола, хубава работа, хубави дрехи. Възможно е дори да имат стабилно семейство и да са религиозни. Но вътре в себе си чувстват пустота. Даже когато правят правилните ходове, това е движение без смисъл. Трети обичат, страдат и имат силен усет за живота, но на практика никога не слагат живота си в ред. Те като че ли не могат да намерят работа или лични отношения, които наистина да ги задоволяват, затова се чувстват постоянно притеснени. Макар може би да са свързани с душата си, те се чувстват откъснати от света.
Най-окаяни от всички са онези, които никога не се научават как да си пробиват път в живота или как да бъдат верни на душата си. Техният живот е празен и неудовлетворителен – при това съвсем излишно: в действителност всички ние сме в състояние да намираме смисъл и цел в личния си живот и в живота на човешката общност. Един модел, чрез който да се научим как да живеем, откриваме в разказите за героизъм. Странстването на героя е заради това, да каже "да" на себе си и, докато го прави, да става все по-жизнен и по-ефективен в света.
Самото приключение е изпълнено с опасности и капани, но предлага голяма отплата: способността да постигаш успех в света, познание за загадките на човешката душа, възможността да откриеш и изразиш своите уникални дарования в света и да живееш в обич и разбирателство с други хора.
Каръл Пирсън
Съдържание:
Благодарности
Въведение
Как да използваме тази книга
Част Първа. Танцът на Егото, Цялостната личност и Душата
1. Етапите на пътуването
2. Егото: Защита на вътрешното дете
3. Душата: навлизане в мистериите
4. Цялостната личност: да изразим себе си в света
5. Отвъд героизма: танцът
Част втора. Подготовка за пътуването
6. Невинният
7. Сиракът
8. Воинът
9. Грижовникът
Част трета. Пътуването – да станеш истински
10. Търсачът
11. Разрушителят
12. Любовникът
13. Творецът
Част четвърта. Завръщането – да станеш свободен
14. Владетелят
15. Магьосникът
16. Мъдрецът
17. Шутът
Част пета. Почитане на разнообразието – преобразяване на твоя свят
18. От двойственост към цялостност – моделът на етапите на живота
19. Социалният пол и човешкото развитие през целия живот
20. Социален пол, разнообразие и преобразяването на културата
21. Заявяване на мита на своя живот
Приложение: Показалец на героевия мит (Форма Е)
Бележки
Анонс
Това е книга посветена на Архетипната психология и терапия. Тя представя по един достъпен начин 12-те архетипа, които живеят във всеки един от нас и са активни или неактивни в дадени етапи от живота ни. Това е книга за дълбините на нашата душа или казано по-кратко - дълбинна психология. Изследването на 12-те архетипа е важен момент и необходим етап от нашето себепознание и правилно тълкуване на различни ситуации, в които попадаме.
Силата, с която един или друг архетип ни завладява, работи чрез нас с цел правилно развитие и здраве може да се окаже помитаща, тогава, когато не сме запознати с начина, по който архетипа ни преобразява. Силно препоръчително е да познаваме далбините на своя душевен свят, за да можем в най-пълна степен да се възползваме от неговите послания и познания, които се опитва да ни предаде. Често нашата съпротива и уплаха е възможно да направи процеса неприятен.
12-те архетипа са: Невинният, Сиракът, Воинът, Грижовникът, Търсачът, Разрушителят, Любовникът, Творецът, Владетелят, Магьосникът, Мъдрецът, Шутът.
Именно тук на помощ ни идва тази книга. Тя е подходяща за широк кръг читатели и за професионални терапевти и психолози. Запознаването с основните архетипни модели и техните проявления считам за особено важно, както за обикновения човек, така и за професионалиста, който има нелеката задача да разпознава и работи с архетипните сили в душата на клиента си.
За авторката
КАРЪЛ ПИРСЪН е президентка на „Меристем" — нетърговска организация, предлагаща обучение и тренировки за лично и професионално израстване. Тя е съавторка на „Кой съм този път?" (1976) и „Жената герой в американската и английската литература" (1981). След големия успех на знаменитата си книга „Героят в теб" (1986) - от която ще публикуваме в сайта като въведение в Архетипната психология. Пирсън зарадва многобройните си почитатели в САЩ и по света с продължението на своя бестселър „Да събудиш героите в теб.
Дванадесет архетипа, които ни помагат да намерим себе си и да променим този свят" (1991). Тук разкриваме възможностите на „религията на психологията", като подсказваме, че психологията е разновидност на религиозното изживяване. Психологията като религия предполага всички психологични събития да се представят като въздействия на Боговете в душата, а всички дейности, свързани с душата, подобни на психотерапията — като изпълнения на ритуал, свързан с тези Богове...
Не става дума, че религията се обръща към психологията — не, психологията просто си отива у дома. Джеймс Хилман, „Преразглеждане на психологията"
Юлияна Шапкарова
|
Коментари
Карл Юнг допуска, че архетиповете са дълбоки и постоянни модели в човешката психика, които с течение на времето остават силни и трайни.
Те може да съществуват, ако използваме терминологията на Юнг, в „колективното несъзнавано", в „обективната психика" или дори могат да бъдат кодирани в строежа на човешкия мозък. Можем ясно да видим архетиповете в сънищата, в изкуството, литературата и митовете, които ни се струват дълбоки, вълнуващи, универсални и понякога дори ужасяващи.
Можем също да ги познаем, когато анализираме живота си или живота на приятелите ни. Като наблюдаваме какво правим и как тълкуваме онова, което правим, можем да идентифицираме архетиповете, които осветяват жибота ни.
Понякога можем да разпознаем архетиповете, господстващи в живота на някой човек, само по езика на тялото му. Човек, който се тътри приведен, като че ли всяка крачка за него е мъка, е обладан от архетипа Мъченик. Друг, чийто живот се управлява от архетипа воин, се движи устремено, с агресивно издадена брадичка и насочено напред тяло, сякаш се стреми да достигне някаква цел.
Всъщност потапянето в дълбините на несъзнаваното твърде често е затруднявано, защото, според географията на митовете в културата, то достига до ада — обиталището на дявола.
Затова потискаме и контролираме онова, което става там, за да го държим далеч от съзнателните си мисли. Важното е, че можем да бъдем в безопасност и у дома, в собствената си душа, и че не е нужно да изучаваме психология с години, за да можем да разговаряме със себе си.
Знаем езика на архетиповете, защото те живеят в нас. Древните хора също са знаели езика им. Архетиповете за тях са били боговете и богините, които са участвали във всички събития в живота им — от най-обикновеното до най-значимото.
В известен смисъл психологията на архетиповете носи прозрения от древните политеистични теологии, които ни запознават с чудесния множествен характер на човешката душа. Когато тези божества, или архетипове, бъдат отречени, те не си отиват.
Напротив, завладяват ни и ни поробват, вместо да ни освободят, което всъщност ни предлагат. Затова внимавайте да не презирате боговете, защото по някаква ирония на съдбата именно опитите ни да отричаме и да потъпкваме боговете предизвикват разрушителните им прояви,
В основата си архетиповете са дружелюбни. Целта им е да ни помогнат да се развием — колективно и индивидуално. Като ги почитаме, ние се развиваме.
Героите правят пътувания, изправят се срещу дракони и откриват съкровището на цялостната си личност.
Докато странстват, може да се чувстват много самотни, но в края на пътуването наградата им е чувството за общност: със себе си, с другите хора и със Земята.
При всеки сблъсък със смъртта в живота се изправяме пред дракон, а винаги когато избираме живот пред неживот и навлизаме по-дълбоко в непрекъснатото откриване на своята личност, ние побеждаваме дракона; вливаме нов живот в себе си и в културата.
Променяме света. Потребността да извършим пътуването е присъща на човешкия род. Ако не рискуваме, ако вместо да правим пътуванията си, играем определените социални роли, се чувстваме сковани, изпитваме чувство на отчуждение, празнота, вътрешна пустота.
Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат навътре подтика си и се борят със себе си. Обявяват война на тлъстините си, на егоизма си или на друго свое качество, смятано от тях за неприятно. Или се разболяват и трябва да полагат усилия да оздравеят. Като избягваме странстването, изпитваме неживот и пораждаме по-малко живот в културата.
Главната тема на съвременната литература е това чувство на отчуждение и отчаяние. Антигероят е заел мястото на героя като централна фигура в литературата именно защото митът за героя, който господства в схващането на нашата култура за смисъла на пътуванията ни, е станал анахронизъм.
Помислим ли за героя, наистина моментално си представяме само един героичен архетип: воина! Пътешествието на воина обикновено е продължително, най-често самотно, той побеждава в битките и спасява изпадналата в беда девойка, като убива дракона или побеждава врага по някакъв друг начин.
Каръл Пирсън
RSS на коментарите по тази тема