А идеята на Бернайс за демокрацията е да заздрави властовите отношения, дори това да означава въздействие върху психологията на масите. И наистина, според него точно това трябва да се направи. Ако властващият успее непрекъснато да стимулира ирационалния Аз, практически може да продължава да прави каквото си иска. Бернайс се превръща в основна фигура за финансовия елит, доминиращ американското общество и политика от 20-те.

Станал е изключително богат човек и живее в луксозен апартамент в един от най-скъпите хотели в Ню Йорк, където често организира празненства. Живееше в апартамент на последния етаж в хотел Шери-Нидерланд с прозорци над Сентрал Парк от едната страна и Ла Плаза и площада от другата. Използваше това място, за да организира вечеринки, на които идваха кметът, медийни представители, политически лидери, финансови лидери, хора от артистичния свят.

Всички искаха да са приятели на Еди Бернайс, защото вече бе прочут: магьосник, способен да прави всички тези неща. Той познаваше всички, познаваше кмета и сенаторите, обаждаше се на политиците по телефона. Като че ли това бе наркотик за него. Добре, няма нищо лошо в това, щом искаш да бъдеш такъв, но това може да бъде много тежко за хората около теб, особено когато караш другите да се чувстват глупави.

За него подчинените му са глупави, децата са глупави, ако някой прави нещо по различен начин от този, по който би го направил той, е един глупак. Постоянно използваше думите "кретен" и "глупак". А народът? - Е глупав. Но властта на Бернайс рухва по драматичен начин по вина на една човешка ирационалност, върху която той няма никакъв контрол. В края на октомври 1929 г. Бернайс организира голямо национално събитие, посветено на 50-годишнината от откритието на електрическата крушка.

Президентът Хувър, лидери на най-големите корпорации и банкери като Джон Д. Рокфелер, се отзовават на поканата на Бернайс за честването на американския бизнес. В този момент започват да пристигат новини от Нюйоркската борса, където някои акции започват главоломно да падат. Цяло десетилетие спекулаторите теглят милиарди долари в заем. Банките насърчават това, заявявайки, че в тази нова ера срутванията на борсите вече са останали в миналото.

Но грешат. Предстои най-големият в историята крах на борсовите пазари. Инвеститорите изпадат в паника и продават, водени от сляп ужас. Никакво успокоение от страна на банкерите и политиците не успява да ги спре. На 29 октомври 1929 г. борсовият пазар рухва. Крахът е бедствие за американската икономика. Изправени пред рецесия и безработица, милиони американски работници престават да купуват ненужни вещи.

Така прецизно програмираният от Бернайс бум на потреблението, внезапно изчезва. Както той, така и професията Пи Ар губят популярността си. Изглежда, че краткото царство на Бернайс е свършило. Ефектът от краха на Уол стрийт е катастрофичен и за Европа. Изостря икономическо-политическите зараждащи се кризи в новите демокрации. В Германия и Австрия избухват жестоки улични борби между въоръжените крила на различни политически партии.

На този фон Фройд, болен от рак на устата, се оттегля пак в Алпите. Там написва една книга, озаглавена Цивилизацията и разочарованието от нея. Тя е директна критика към идеята, че цивилизацията е израз на човешкия прогрес. Напротив, казва Фройд, цивилизацията е създадена, за да контролира опасните животински инстинкти, принадлежащи на човека.

В аргументацията си Фройд ясно заявява, че тя пречи на осъществяването на индивидуалната свобода, която е идеал на демокрацията. На хората никога не би могло да се позволи да се изразят истински и докрай, защото това е твърде опасно. Те винаги трябва да бъдат контролирани и затова ще бъдат винаги недоволни. Човекът не желае да е цивилизован. Цивилизацията създава недоволство, но е необходима за самосъхранението.

Иначе не бихме могли да се съхраним. Затова човекът трябва да е недоволен, защото това е единственият начин да живее в позволените граници. Какво мислеше Фройд за равенството между хората? Не вярваше в него. Имахме 32 партии и Хитлер каза: Ако тези 32 партии не изчезнат, Германия няма да просъществува. И наистина, не може да има 32 партии и бе необходимо той да сложи край на тази комедия.

Фройд не бе единственият песимист. Политиците като Адолф Хитлер се раждат от това голямо разочарование от демокрацията на 20-те години. Нацистите бяха убедени, че демокрацията е опасна, защото развива егоистичния индивидуализъм, и няма начин той да бъде контролиран. Националсоциалистическата партия на Хитлер се кандидатира с предизборното обещание да забрани демокрацията, предизвикала хаоса и безработицата.

Демократичните партии обещаваха рай на земята. През март 1933 г. националсоциалистите печелят изборите в Германия и започват да създават едно общество, контролиращо човешките същества по един различен начин. Едно от първите им действия е да поемат контрола върху бизнеса. Производствените планове оттук нататък ще се правят от държавата. Свободният пазар е нестабилен, както доказва крахът в Америка.

Даже и свободното време на работниците се организира от държавата чрез една нова организация, наречена "Сила чрез радост". Едно нейно мото е: "Служба, а не Аз!". Нацистите не виждат това като завръщане към старата форма на авторитарен контрол. Това е нова алтернатива на демокрацията, в която чувствата и желанията на масите все още заемат централно място, но се насочват така, че да обслужват цялата нация.

Основният поддръжник на тази идея е Йозеф Гьобелс, министър на Пропагандата. Да задържим властта чрез силата на оръжието е добра идея, но е още по-добре да спечелим сърцата на хората и да задържим обичта им! Гьобелс организира големи митинги с цел да изгради националното съзнание и единство в мисленето, чувствата и желанията. Казва на един американски журналист, че е силно повлиян от книгите на племенника на Фройд, Едуард Бернайс.

В трудовете си по масова психология Фройд описва как скритата и страшна ирационалност в хората изплува, когато са в група. Това, което той нарича "либидни" сили на желанията, се предават пред лидера, а агресивните инстинкти се насочват срещу хората, останали извън групата. Фройд пише това като предупреждение, но нацистите умишлено насърчават тези сили, защото вярват, че умеят да ги управляват и контролират.

Виена, 2000 г. Д-р Леополд Лоуентал, Фройдистки психоаналитик: Фройд казва, че масите се управляват от либидните сили. Обичат се и отдават идеите и чувствата си на "шефа на върха". Какво са либидните сили? Да кажем, силите на любовта. Не на омразата? - Омразата се отдава на другите, навън. Ето я тълпата... Отдалече можех да видя между дърветата, как тези стотици хиляди души, минавайки близо до Хитлер изпадат в делириум, крещят като полудели. Още звучат в ушите ми:

"Да живее! Да живее Победата!" Това доказва, че ирационалните неконтролируеми сили, бяха завладели Германия и немците и се проявяваха по животински, когато партията маршируваше. Ще следваме заповедите на Фюрера! И в Америка демокрацията е заплашена от силата на яростната тълпа. Резултатът от срива на фондовия пазар е катастрофален. Насилието сред населението нараства, ядосано и разочаровано от корпорациите, причинили цялата тази катастрофа.

През 1932 г. е избран нов президент, решил да използва силата на държавата, за да контролира свободния пазар. Но неговата цел не е да унищожи демокрацията, а да я заздрави. За да го направи, създава нов тип управление на масите. Президентът Рузвелт в първата си реч: Готов съм и е мое конституционно задължение, да приложа нужните мерки за тази страдаща държава, в този страдащ свят.

Но в случай, че националната криза се задържи в тази точка, няма да избягам от задълженията си, защото те са най-важното за мен. Ще поискам от Конгреса единствената останала възможност да се преборя с кризата: пълна изпълнителна власт. Така започва прочутият "Нов курс".

Рузвелт извиква във Вашингтон група млади технократи и плановици. Казва им, че тяхната задача е да създадат и развият нови индустриални проекти в интерес на нацията. Рузвелт е убеден, че провалът на фондовия пазар е доказал, че неконтролираният капитализъм (laissez-faire) не е способен да поддържа модерните индустриални икономики и че това е задача на правителството.

Големите бизнесмени са ужасени, а Новият курс предизвиква възхищението на нацистите и най-вече на Йозеф Гьобелс. Йозеф Гьобелс: Интересувам се живо от социалните промени в САЩ. Смятам, че президентът Рузвелт е избрал правилния път. Изправени сме пред най-големите социални проблеми, познати досега. Трябва да се създаде работа за милиони работници и това не може да бъде оставено в ръцете на частния бизнес.

Този проблем трябва да се реши от правителството. Но макар Рузвелт, както и нацистите, да се опитва да организира обществото по нов начин, за разлика от нацистите Рузвелт смята, че хората са рационални същества и че може да се довери на тяхното активно участие в управлението. Рузвелт вярва, че може да обясни своите планове на обикновените американци и да се поучи от тяхното мнение.

В помощ идват идеите на американския социолог Джордж Галъп. Любимото четиво в Америка на Новия курс е анализът на общественото мнение. От офиса си в Принстън, Ню Джърси, прочутият експерт по статистики д-р Джордж Галъп, всяка седмица информира Вашингтон какво мисли нацията и в Ню Йорк Елмо Ропър от сп. Форчън подготвя за публикуване данните: положителното или отрицателното мнение на народа за предприетите действия.

Галъп и Ропър отхвърлят идеята на Бернайс, според която хората са жертва на несъзнателни сили и затова трябва да бъдат контролирани. Тяхната система на статистически анализ се базира върху идеята, че хората знаят какво искат. Според тях е възможно да се измери и предскаже мнението и поведението на населението, ако се задават въпроси за фактите и се избегне манипулацията на чувствата им.