Боян Янков

В книгата си "Сред животните в Африка" известният немски натуралист и еколог Бернхард Гжимек разказва следния забавен случай. Обикалял той поверения му резерват Серенгети и спрял на едно място, за да зареди с бензин. Отнякъде се появили група местни жители, наобиколили колата му и започнали да я разглеждат с любопитство. Возилото на Гжимек било последен модел джип-амфибия. Завързал се разговор. "Тази кола може да се движи по сухо, а може и да плува в реки и езера" - пояснявал ученият. - "Да, да..." - доверчиво кимали негрите. Решил да се пошегува: "Тя може и да лети във въздуха!" Последното не възбудило никакво съмнение. "Да, разбира се" - казвали погледите на респектираните туземци. Защо да не лети, щом е направена от всемогъщите бели хора - това е простата логика на туземеца. Той не се съмнява в техниката на белия човек, а и в същност тя слабо го засяга.

За туземците такъв подход е напълно извинителен. Лошото обаче е друго. Съвременният цивилизован човек не е по-интелигентен от туземеца от Централна Африка, когато се изправи пред авторитета на Науката. Средният лаик вярва безкритично на всичко, което се прави и казва в нейно име. Но това за съжаление се отнася и до специалиста, когато се твърди нещо извън неговата тясна област - а даже и когато е именно в "неговата" област, ако зад твърдението стоят прочути имена и авторитети! И особено ако това е в унисон с утвърдената научна парадигма. Името на съвременната научна парадигма за човешкият интелект е невронна структура на главния мозък. Всички прояви на разума - от простото усещане до съзнанието - са просто функции на тази структура.

Така разумът се свежда само до невронни и отчасти, до молекулярни процеси. Както средно образованият човек, така и ученият от "масов" тип приема това като нещо, което се разбира от само себе си. Разбира се, те знаят, че е имало и има и други мнения по този въпрос, но това са за тях суеверия или религиозни предразсъдъци. Тази парадигма е проста и удобна. Днес тя ни се насажда от най-ранна възраст. Децата и юношите са бомбардирани от огромни потоци масова култура. В творенията на тази псевдокултура героите са всевъзможни роботи, киборги, андроиди, терминатори и други хора-машини от метал, силиций и пластмаса. Те са нова раса от свръхчовеци, бъдещи владетели на Вселената. Те също имат невронно-компютърни мозъци, но много по-мощни и издържливи от тези на човека от плът. Така парадигмата заляга дълбоко в подсъзнанието и става нещо като символ от колективното несъзнавано. Защо е удобна тази парадигма?