Ал Сибърт

Ал Сибърт e психолог, който изучава поведението на оцелелите в Корейската война. На индивидуалните особености на оцеляващите той посвещава цялата си кариера. Д-р Сибърт открива, че "оцеляващите притежават някакво спокойно съзнание". Те реагират на грешките с шега, наместо с гняв. Характерът им е сложна съвкупност от противоположни черти: едновременно са сериозни и закачливи, твърди и нежни, логични и интуитивни, трудолюбиви и мързеливи, срамежливи и агресивни, самовглъбени и отзивчиви и т.н. Те са изпълнени с парадокси, което ги прави по-гъвкави и адаптивни. Те имат йерархия на потребностите и - за разлика от повечето хора - удовлетворяват всяка една от тях: оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.

Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили. Когато всичко е наред, те се чувстват добре и насочват любопитството си към нови открития или потенциални проблеми. Макар че на моменти изглеждат безразлични, те са "приятели в тежък момент" и се появяват винаги, когато са необходими. Човек може да се научи на оцеляващо поведение. За целта трябва да израснеш, като едновременно с това останеш дете. Да останеш дете означава да бъдеш като дете, а не да се държиш детински.

Характерни за оцеляващото поведение са:

• Безцелна игривост заради самата игра, като тази на щастливо дете.

• Способност да се потопиш в някаква дейност до такава степен, че да изгубиш представа за времето, външните ..събития и всичките си тревоги, като често разсеяно си подсвиркваш, мърмориш или говориш.

• Невинно детско любопитство.

• Поведение на наблюдател, който не осъжда.

• Готовност да изглеждаш глупаво, да грешиш и да се надсмиваш над себе си.

• Способност да приемаш насочената към теб критика.

• Живо въображение, мечтателност, умствена игра и разговори със себе си.

• Съпричастност към другите хора, включително и към опонентите.

• Способност да виждаш връзките в случващите се неща, в организации или оборудване.

• Приемането на нарасналата възприемчивост или на интуицията като достоверен източник на информация.

• Толерантно несъгласие: отказ да се съобразяваш с неподходящи закони или обществени норми, като през повечето време все пак ги спазваш заради другите, освен ако не направиш опит да ги промениш. Това означава да избягваш излишната показност.

• Хладнокръвие в сложни, заплетени ситуации, които объркват и плашат околните.

• Оптимизъм и самоувереност пред лицето на превратностите.

• Способност да се поучиш от новите, неочаквани или неприятни изживявания и да се промениш благодарение на тях.

• Талант да откриваш нови, интересни неща; способност да извличаш полза от онова, което другите смятат за катастрофа или нещастие.

• Усещането, че поумняваш с възрастта и все повече се наслаждаваш на живота.

Да се постигне оцеляващо поведение не е лесно. Има два начина да се постигне промяната: като се приеме подкрепата на тези, които ни обичат, за да се преборим със старите си навици и поведение. Вторият начин да постигнем оцеляващо поведение е като медитираме. При редовната медитация, когато си представяме, че сме такива, каквито искаме да бъдем, ние въздействаме на подсъзнанието, където се извършват всички съществени промени на нашата личност.