...в контекста на глобализацията на човешкото общество

Комуникацията (communication) е жизнено важна човешка дейност и, както подсказва думата, тя е в основата на изграждането на човешкото общество (community). Обществото е система от взаимоотношения и връзки между отделните индивиди, която система функционира и се саморегулира, доколкото обществото е социален организъм, от определени правила (закони), които трябва да бъдат спазвани от отделните индивиди.

Обществената система има йерархична структура и може от гледна точка на протичащите в нея информационни процеси да се определи и като комуникационна пирамида. В тази система отделните взаимовръзки са нишките на единната информационна тъкан. Обществото не може да съществува без осъществяването на обмяна или комутация (commutation) на информация.

Комуникацията винаги е играла ключова роля в човешката цивилизация. Независимо от нивото на технологично развитие, независимо от историческия етап от историческото развитие пред хората винаги е стоял проблемът за съхранението и предаването на информация. Тук е уместно да се говори за информационни дейност и процеси, а те според компютърната наука са събиране, обработване, съхраняване и предаване на информация.

Думата информация (лат. Informare, придавам форма) подсказва, че тя е процес или комплекс от операции, свързани с извличането и обобщаването на данни за действителността, които не като механична съвкупност, а като взаимосвързани в цялост и представени в определена форма, дават отражение на обективния свят. Осъществяването на комуникацията и боравенето с информацията е неразривно свързано със знаците и знаковите системи.

Боравенето с информация е свързано с нейното кодиране (записване), съхраняване на информационен носител и декодиране (разчитане). Информационният носил е гаранция за по-нататъшното предаване на информацията, т.е. осъществяването на комуникационния процес. Трябва да признаем, - пише Юри Тодоров, че нашето общество е информационно общество откакто използва писмеността. Новото днес е, че сега произвеждаме информация в индустриални количества, събираме я и я обработваме.

В наши дни информацията се възприема като изключително важен ресурс, което ни кара да говорим за информационно общество, а то е пряко свързано с бурното развитие на информационните и комуникационните технологии. Ембематична за съвременната цивилизация е информационна мрежа Интернет, която на практика представлява планетарната инфосфера, продукт на глобализиращото се общество.

Комуникациите в основата си имат стратегическо значение от гледна точка на поддържането на единството на обществото. Първоначално всяка нова комуникационна технология е обслужвала първо военния сектор, а в последствие – гражданския. Идеята за компютърната мрежа Арпанет, предшественикът на Интернет, е била свързана с военно-стратегическите съображения на Министерството на отбраната на САЩ.

Това е времето на Студената война и ядрената заплаха. Според принципите на военния стратег Сун Дзъ от изключително значение е добрата комуникация в армията, която способства за успешното водене на всяка военна кампания. Комуникацията е в основата на всяко организирано съвместно действие.

От такива съображения са се водили и американските военни, а именно да се създаде такава мрежа, която като комуникационна инфраструктура да запазва своята дееспособност дори и след противников ядрен удар, защото Сун Дзъ постановява, че нарушиш ли комуникациите на противника, печелиш войната. Или казано в по съвременен стил: “Този който установи контрол над своя и над противниковия информационен поток е безспорният победител в днешния свързан свят”.

Според някои като Дъглас Рушкоф обаче възникването на праобраза на Интернет като военна комукационна мрежа е мит и обясняват, че началото е поставено от свободни ентусиасти и университетски преподаватели, целящи създаването на информационна мрежа, обслужваща образованието и науката. Така или иначе технологията преминава впоследствие в гражданския сектор, където играе ролята на интерактивна мас-медия, в която участва значителна част от обществото.

Тази мас-медия е многоезична, т.е. има национални сегменти, обединяващи хора, ползващи даден език, и световна, доколкото позволява на хора от различни националности да общуват по между си. Това е израз на глобализиращото се общество, което има киберпространствени измерения.

Комуникационният взрив, - пише В. Найденова, премахна бариерите между страните от различни географски територии и откри възможности за опознаване и творческо възприемане на създаденото от хората през всички времена и от всички кътчета на земята. Днес между всички страни в света се установяват връзки и, може да се каже, че киното е сред първите “жреци” на тази важна мисия.

Комуникацията е свързана с човешката потребност от знание, затова едно от определенията на информационното общество е общество на знанието. Това е идеалистическото схващане за ролята и функцията на глобалната мрежа, но то си има корелати във философията на древността. Самият Конфуций в знаменитите “Беседи и съждения” започва с въпроса: “Да срещнеш приятел дошъл отдалеч, това не е ли радост?”. Тук приятелят е метафора на знанието, което наистина идва “отдалеч”, преодолявайки разстоянието.

В глобалната мрежа човек има възможност да научи нещо, за което трудно би се досетил или да проучи въпрос за сравнително кратко време. Информацията, която “сърфистът” може да открие като публикация по дадена тема обикновено е авторизирана, а авторът, който я е направил достояние за аудиторията за търсещия знание е “приятелят, дошъл отдалеч” (Конфуций, Лун Ю, 1.1).

Тук става дума за сериозни статии и книги, а не за хаотичната информация из Интернет форумите, които обикновено се сравняват с говорилня, но това спада към естествената потребност на човека от общуване, която потребност той реализира в групи по интереси (новинарски групи), където хората споделят и по обикновени мисли с другите, което е близко до ежедневното общуване, но в електронна писмена форма.

Бумът на информационните технологии разширява разбирането за масова комуникация, която в традиционен смисъл има централизиран характер (радио, телевизия, преса, кино) и ролята й е да информира обществото, при което като израз на централизация се явява моментът, че има производител(и) на информационни продукти и потребител(и) – обществото като цяло.

Традиционната междуличностната комуникация, от своя страна, се изразя с възможността на отделните индивиди да общуват, използвайки някои технически средства като (мобилен) телефон, факс, телеграф, стандартна поща. С информационните технологии кръгът от комуникационни механизми се увеличи – форуми, чат, видеоконферетна връзка, Интернет-телефония и електронна поща.

За разлика от традиционния медиен консуматор, който е по-скоро пасивен при възприемането на информацията или активността му се проявява при селектирането на медийния канал, интернет-потребителят действително влиза в ролята на комуникатор (което се предопределя и от особеностите на характерната за виртуалното пространство мрежова комуникация).

И тук не става въпрос за създаването на различни любителски медии, а за осъзната нужда от конструиране на медийно послание и за изграждане на медиен екип (макар и не йерархично обозначен), функциониращ в рамките на дадена виртуална общност (М. Попова). В средата на Глобалната мрежа се наблюдава едно интегриране и взаимодопълване на масовата и междуличностната комуникация.

От тук следва и това ново възприятие за виртуална реалност, която в технологичен аспект формира нови потребности и нагласи. Мрежата предлага много възможности като бърз достъп до информация, социализация (киберобщество), интерактивна комуникация, електронна търговия, дистанционно обучение.

В аспекта си на виртуална реалност Мрежата предлага и бягство от действителността, което, от една страна, е свързано с потребността на човека от развлечение (като игра на шах или на Го) и разтуха, а от друга страна – “бягството” става действително с всичките му негативи, които довеждат до ефекта на асоциализация (десоциализация), доколкото се забравя за реалния свят (резултат от интернет-адикцията).

Според А. Григоров “едно е конструирането на виртуални пространства в мисълта (от изкуството и математиката до всяка съществуваща онтология), а съвсем друго – дейността на огромно количество хора, насочени към сътворяване и развитие на виртуално пространство, в което и чрез което се осъществяват все по-голяма част от необходимите за едно общество социални взаимодействия, респ. социални дейности.

Пространство не просто съизмеримо с физическото, социалното, психологическото, а в определен аспект - съподчиняващо ги на себе си”. Киберпространството е в реалния свят, но в същото време е и извън него. В него човек постига психологическото усещане за смаляване на планетарните измерения, защото няма разстояния, национални и политически граници. Зародилата се киберкултура в никакъв случай не се оказа мимолетна мода, а устойчива тенденция в развитието на човешкото общество.

Някои твърдят, че киберобществото се представлява едва от 5-10% от населението на Земята, но сигурно процентът ще е значително по-висок, ако се погледне от един по-широк ъгъл, а именно, че в сферата на информационното общество са включени всички, които ползват съвременните информационни технологии (на практика един мобилен апарат е комуникационен компютър).

Независимо от технологиите в комуникациите е неизбежен моментът, свързан с възможността за манипулация, насаждане на мнения, разпространения на слухове и разпространението на непроверена информация. В нашето технологично общество тези процеси са силно осезаеми и “скоростни”. Но факт е, че четирите идола (заблуди), посочени от Ф.Бейкън, остават в сила и за информационното общество.

Отделният индивид участва във мрежовата “говорилня” със субективното си мнение, което, при липса на достатъчно обективност, може да се окаже погрешно поради склонността на ума да изопачава нещата като в криво огледало. Това е идолът на рода, а следващият е идолът на пещерата, при които групи хора изповядват общи убеждения, които са сумарен израз на техните субективни мнения по отделно – това могат да бъдат форумите и чатовете.

От тук произтича третият идол на пазара (театъра), който се основава на неточността на езика като комуникационно средство за предаване на мисли и идеи. Идолът на пазара представлява заблужденията на общественото мнение – Интернет (като всяка медия) има възможности за манипулиране на общественото мнение било то от страна на политиката, било то от страна на бизнеса или пък от религиозни институциализирани субекти.

И накрая следва идолът на театъра, който се явява обобщение на предходните идоли. Това трябва да се има предвид, защото Глобалната мрежа не е информационен рай и не е гарант за истинността (от аксеологическа гледна точка) на всяка публикувана информация, дори и да е свързана с името на някой авторитет. Но обменянето на мисли и идеи е ценно все пак, защото това е комуникацията.

Така например в реда на нещата е, когато някой философ, излага теорията си в киберпространството, да бъде принуден да я защитава пред скептици от Хавай или Хелзинки, а това не е по-различно от практиката на Р.Декарт, който предоставял ръкописите си и на привърженици и на опоненти, след което публикува труда си с отправените възражения и отговорите към тях.

Комуникацията е социо-културен феномен и въпреки технологичните си измерения, трябва да се подчертае, че обменът на информация не се осъществява между техническите компоненти на системата, а между хората – те споделят и развиват своите мисли и идеи. Техническата страна на въпроса е свързана със създаването на среда за комуникация, която обслужва отделните индивиди, а не персоналните компютри.

Нуждата от комуникация изобщо обвързва човека с технологията и естествено той става все по зависим от нея. Както за задоволяването на информационните потребности играят роля телевизията и радиото, по същия начин в нашия информационен век играе подобна роля и Интернет. Тази глобална мрежа е комуникационна медия, която предпоставя и обуславя съществуването на информационното виртуално общество, което не е съвсем виртуално (въображаемо), а си е напълно реално в социо-културен аспект.

Автор: Константин Байрактаров

Използвана литература

1. Рушкоф Д., Теория и првактика на манипулацията, изд. “Кръгозор”, С., 2003

2. Попова М.,Културна глобализация и култура на новите медии, ел. сп. LiterNet, 22.10.2005, № 10 (71)

3. Найденова В., Екранът като кълбо, кн. “Киното в процеса на глобализация”, изд. “В. Траянов”, С.,
2003

4. Палашев Н., Въведение в модерните обществени комуникации

5. Тодоров Ю., Информация и дигитален капитализъм (обществени трансформации в информационния век)

6. Григоров А., Тринадесет тезиса на глобализацията, геополитиката и културата на информационното общество, Ел. списание "Диалог", АИ "Ценов", 2001

7. Данчев Д., Кибертероризмът и кибервойните – до колко реален е проблемът?, CIU.bg, 14.06.2005