Убедени са, че тези инстинкти са довели до ужасите в нацистка Германия. За да не се повторят жестокостите, те се опитват да открият начин как да контролират този скрит в човешкото съзнание враг. Главни действащи лица в тази история са дъщерята на Фройд - Ана, и неговият племенник Едуард Бернайс, създател на "Връзки с обществеността". Техните идеи се използват от американското правителство, бизнеса и ЦРУ, за да развият техники, с които да контролират съзнанието на американския народ.

Властта вярва, че единственият начин демокрацията да проработи и да се създаде стабилно общество, е да се възпре дивото варварство, скрито под повърхността на нормалния американски живот. Историята започва по време на жестоките боеве през Втората световна война. Със засилването на битките Американската армия се изправя пред изключително висок брой психологични проблеми в редиците на войските си. 49% от уволнилите се войници са изпратени у дома заради психични проблеми.

Отчаяна, армията се обръща към психоаналитиците. Правят се записи със скрити камери на проведените опити. В твоя картон пише, че страдаш от главоболие и плачеш неутешимо. Да, сър. Вярвам, че във вашата професия това се нарича носталгия. Носталгия по дома? Да, сър. Случи се малко преди войната. Получих снимка от приятелката си. Съжалявам, не мога да продължа. - Добре. За пръв път се обръща такова внимание на чувствата и притесненията на обикновените хора.

Експеримента се провежда основно от избягалите психоаналитици от централна Европа. Те работят заедно с американските по създаването и ръководството на проекта. Проф. Мартин Бергман, психоаналитик в армията 1943-45 г. :Извършвах психоанализа на войниците, опитвайки се да им помогна. Прекосих с влак Америка от източното до западното крайбрежие. Бях много любопитен да разбера какво се случва в малките градчета, през които минаваше влака.

След прекараните дълги години в армията знаех с точност кой какво прави в тези малки градчета, защото бях видял много хора, идващи от тези места и разбирах техните копнежи, разочарованията им и тъй нататък. Все едно бях поканен на специална обиколка в дълбоката душа на Америка. Не го правя нарочно, повярвайте ми. Вярвам ти. Изливането на емоциите понякога много помага. Надявам се, сър. Разбира се. По този начин се освобождаваш от тях.

За да съм напълно честен с вас, ще ви кажа, че съм много влюбен в приятелката си. Тя бе единственият човек, който ме караше да се чувствам ценен, и помагайки си, преминахме през много трудности. Психоаналитиците използват откритите от Фройд техники, за да върнат хората към миналото им. Сигурни са, че кризите не са директно свързани с боевете. Стресът от битката просто изкарва наяве спомените от тяхното детство.

Това са спомени за жестоки човешки чувства и желания, изтласкани, защото са твърде страшни. Според психоаналитиците това доказва със сигурност теорията на Фройд, според която под повърхността си човекът се ръководи от примитивни ирационални сили. Проф. Мартин Бергман, военен психоаналитик 1943-45 г. Втората световна война бе главната точка на пречупване, защото тогава установих огромната роля на ирационалността в живота на повечето хора.

Мога да кажа, че опознах съотношението между ирационалността и рационалността, и в Америка преобладава ирационалността. Нещастието и мъката са много повече. Хората са много по-тъжни от това, което виждаме по рекламите, имат много повече проблеми. Победата във Втората световна война е отпразнувана като триумф на демокрацията, но всъщност много политици са притеснени от резултатите от психоанализата на войниците.

Изглежда тя показва, че всеки американец под повърхността се ръководи от жестоки ирационални подбуди. Случилото се в Германия сякаш потвърждава това. Съучастието на толкова много обикновени германци в масовите убийства по време на войната показва колко лесно тези сили могат да се отприщят и да унищожат демокрацията. Елън Херман, историк по американска психология.

Плановиците и политическите дейци бяха убедени от случилото се през Втората световна война, че човек може да се държи много ирационално по вина на тази широко разпространена сурова и непредсказуема чувствителност. Този вид хаос в основата на човешката същност може да зарази обществото и обществените институции, до степен да се разболее самото общество. Те смятат, че точно това е станало в Германия, където ирационалността и антидемокрацията подивяват.

Според тези възгледи човешката същност е невероятно унищожителна. Те са ужасени от мисълта, че американците се държат подобно на германците и са способни на същото. Затова искат да избегнат повторението на историята. Проф. Мартин Бергман, военен психоаналитик, 1943-45 г. Човекът трябва вътрешно да приеме демократичните идеали, за да не се поддава на ирационалните пориви и психоанализата обещава, че това може да се направи.

Казва, че е възможно да бъде променена структурата на човека, за да стане той по-жизнен и по-свободен; за да поддържа и запази демокрацията в бъдещето. Психоаналитиците не само са убедени, че познават тези опасни сили, но и че знаят как да ги контролират. Те ще използват техниките си, за да създадат демократични индивиди, тъй като сама демокрацията не бе успяла да го направи.

Тази идея не е само на Зигмунд Фройд, а и на неговата най-малка дъщеря, Ана. Тя отива в Лондон с баща си преди избухването на ВСВ. След неговата смърт Ана Фройд става признат ръководител в световното психоаналитично движение. Казва, че нейната задача е да реализира мечтата на баща си, да наложи идеите му в целия свят. Антон Фройд, племенник на Ана Фройд:

В центъра на Фройдисткото движение стоеше самата Ана, защото тя направи всичко възможно, за да заеме тази позиция. Призната е за лидер, не само защото е дъщеря на Фройд, а защото работи с голяма амбиция. Беше много властна и към мен не се държеше като топъл човек. Не беше леля, която можеш да целунеш или прегърнеш. Никога. Целият й живот бе посветен на популяризирането на психоанализата.

Самият Фройд счита, че ролята на психоанализата е да позволи на хората да опознаят подсъзнателните си подбуди. Но според Ана Фройд хората могат да се научат как да контролират тези сили. Тя стига до този извод след като анализира деца, най-вече децата на най-близката й приятелка Дороти Бърлингам. Тя е американска милионерка. През 1920 г. се развежда и заминава с децата си при Ана във Виена.

Децата страдат от дълбоко безпокойство и агресивност, но Ана Фройд е убедена, че може да ги спаси като промени света около тях. Майкъл Бърлингам, внук на Дороти Бърлингам: С две думи тя вярва, че може да влезе в техния свят, защото са деца и затова са зависими. Тя може да говори с роднините, майка им и с техните учители. Може да повлияе на реалния, заобикалящия ги свят, да промени живота им и така да им помогне.

И да ги промени като личности? - Мисля, че точно това е искала, вярвала е, че може да ги промени. От анализата върху децата на Бърлингам Ана Фройд развива идеята си как да контролира вътрешните импулси. Много е лесно: стига децата да се научат да се конформират с правилата на обществото. Става дума за нещо повече от морално възпитание. Ана смята, че ако децата на Бърлингам следват стриктно правилата, приети от обществото, и ако се подтикне развитието на рационалното в тях

- Егото, то ще стане много по-силно в борбата си с подсъзнанието. Но ако децата не се конформират, Егото им ще бъде слабо и те ще се превърнат в жертви на опасните подсъзнателни сили. Майкъл Бърлингам внук на Дороти Бърлингам: Притеснявали са се, че баща ми може да стане хомосексуалист. Затова много от усилията им се насочили към предотвратяването, към опити да се спре подобно развитие на баща ми.

Дали изобщо е могъл да стане такъв, аз не зная. Защо искат да предотвратят това? Защото вярват, че това е нередно, че не е нормалното развитие. Те искат той да се развие по начин, приемлив за обществото. В противен случай, според тях, е щял да попадне под контрола на неразбираемите сили, за които често дори не си даваме сметка.

Анализата изглежда успешна и през 30-те години децата на Бърлингам се връщат в Америка. Заживяват в предградията и се женят щастливо. Те не знаят, че опитът с тях сега ще се превърне в огромен социален експеримент за контрол над психологичния живот на американското население. През 1946 г. президентът Труман подписва Закона за националното психично здраве, създаден в резултат от откритията на психоаналитиците през войната, че милиони военнослужещи страдат от безпокойство и страхове.

Целта на закона е да се пребори с тази невидима заплаха за обществото. Шокиран от високия процент емоционална нестабилност, регистриран при войниците през Втората световна война, Конгресът през 1946 г. приема Закон за национално психично здраве, където за пръв път се признава, че психичните болести са национален проблем. Д-р Робърт Х. Феликс, давайки си сметка за сериозния проблем, става ръководител на този широкообхватен нов проект.

Една от основните цели на тази програма е да увеличи средствата за изследване на менталното здраве и болести. Още не сме го направили... Защо? Защото способните терапевти в тази сфера са твърде малко. Двама от основните създатели на закона са братята Карл и Уил Менингър. Уил е участвал в психотерапевтичните експерименти по време на войната и сега заедно с брат си обучава стотици нови психиатри.

Братята са убедени, че могат да приложат идеите на Ана Фройд в широк мащаб, както към възрастните, така и към децата. Задачата на психиатрите е да научат обикновените американци как да държат под контрол подсъзнателните си пориви. Психоанализата може да се използва, за да създаде по-добро общество. Робърт Уолърстайн психолог, клиника Менингър 1949-66 г.:

Казваха, че психоаналитиците ще подобрят обществото, защото могат да променят човешкото съзнание и могат да променят действията, с които хората нараняват себе си и другите, разширявайки и изменяйки тяхното разбиране. Това е виждането на психоанализата. Че хората наистина могат да бъдат променяни? Да, че те наистина могат да бъдат променени и възможностите за промяна са практически безгранични.

В края на 40-те в САЩ започва мащабен проект за разпространение на идеите на психоаналитиците сред масите. В стотици градове се отварят психологични ориентировъчни центрове. В тях участват психолози, вярващи, че задачата им е да контролират скритите сили в съзнанието на милиони обикновени граждани. Да, нещо трябва да бъде направено, имам нужда от помощ. Спомняте ли си за някоя учителка, която ви е харесвала?

Разбирах се с всички, освен с една. И какъв е бил проблемът с нея? Не зная, просто изпитвах страх от нея. Тя ми се ядосваше и аз излизах навън и повръщах. Мразя брат си... ненавиждам го... презирам го... В същото време стотици консултанти се обучават в прилагането на психоанализата към семейните проблеми, и по домовете на хората се изпращат социални работници, даващи съвети върху психологическата структура на семейния живот.

Зад всичко това стои основната идея на Ана Фройд: ако хората се насърчават да се пригодят към общоприетите модели на семейство и обществен живот, тяхното Его се засилва. Така те ще станат способни да контролират опасните сили в себе си. Когато действията ви са подвластни на чувствата, това се отразява не само върху вас, а и върху хората около вас. И ако този механизъм се повтаря често може да доведе до трайно личностно изкривяване. Вие можете да контролирате чувствата си и така вашата личност да стане по-приятна.