Джордж Галъп младши, син на Джордж Галъп: Преди проучванията на общественото мнение, много хора мислеха, че е невъзможно да се доверим на обществото, защото то е ирационално, лошо информирано, хаотично, непокорно и т.н. и затова не трябва да се разчита на мнението му. Но статистическите проучвания ясно доказват, че хората са рационални и могат да взимат правилни решения. Това дава възможност при демокрацията да се знае какво мисли обществото, и позволява на всеки да изкаже мнение за правилния начин на управление. Зная, баща ми не би казал, че гласът на обществото е глас на Бога, но твърдо вярваше, че гласът на хората е рационален глас и трябва да се чуе.

Рузвелт всъщност създава една нова връзка между политиците и хората, които не са вече несъзнателни консуматори контролирани чрез удовлетворяване на желанията им, а са чувствителни граждани, способни да участват в управлението на страната. През 1936 г. Рузвелт се кандидатира за втори мандат. Той обещава още по-силен контрол върху големия бизнес. Според корпорациите това е началото на една диктатура.

Интервю на корпоративен лидер: Рузвелт се меси в частния бизнес и вкарва страната в дълг, който ще тежи върху раменете на бъдещите поколения. За да се оправим, бизнесът трябва да бъде оставен намира. Но Рузвелт е преизбран триумфално. Приятели мои, този път бяхте като лавина. Затова искам още веднъж да ви благодаря и се надявам да се видим много скоро. Пожелавам ви от сърце лека нощ!

Пред тази перспектива финансовият свят решава да отговори на атаката и да си върне властта в САЩ. В центъра на борбата застава Едуард Бернайс и измислената от него професия: "връзки с обществеността", "Пиар". Стюърт Юън, историк на Пи Ар-а: След изборите бизнесмените започват да се събират и да водят дискусии на затворени врати. Започват да обсъждат необходимостта да се направи нещо: една идеологическа война срещу Новия курс. Искат да затвърдят идеята за връзката между демокрацията, от една страна, и бизнеса и частната собственост, от друга.

И така под шапката на една организация, съществуваща и до днес, наречена Национална асоциация на производителите, в която членуват всички големи американски корпорации, се лансира кампания с ясната цел да създаде емоционална връзка между обществото и големия бизнес. Това са техниките на Бернайс в голям мащаб. Тотален. Из филм за "Парад на прогреса на Дженеръл Мотърс":

Пътувайки през Америка, ще покажем на милиони американци в градовете очарователните тайни на модерния индустриален свят. Кампанията има за цел да докаже и да премахне всяко съмнение, че бизнесмените, а не политиците, са създали модерната Америка. "...Един по-добър живот за всички нас." Бернайс е съветник на Дженеръл мотърс, но вече не е сам.

Създадената от него индустрия вече се е разраснала и стотици Пиар консултанти организират мощната кампания. „ДОБРОТО ЗА ИНДУСТРИЯТА Е ДОБРО И ЗА СЕМЕЙСТВОТО ТИ”. Те използват не само реклами и билбордове, а успяват да разпространят съобщението си и чрез вестниците. Борбата се усилва. В отговор на кампанията правителството създава филми, в които предупреждава обществото за безскрупулната манипулация на печата от страна на големия бизнес.

Новата фигура на Пиара се превръща в най-опасния враг на обществото. Опитват се да постигнат целта си, работейки задкулисно, покварявайки и лъжейки обществото. Преследваните от тези групи цели, могат да са добри или лоши за общия интерес, но методите им са изключително опасни за демократичните институции.

Филмите показват на отговорните граждани как могат да установят натиска на пресата: биха могли да направят таблица за анализ на статиите, откривайки в тях скритите опити за манипулация на публиката. Но тези честни съвети не могат да се преборят със силното въображение на Едуард Бернайс. Той работи по създаването на утопията, че капитализмът на свободния пазар би заздравил Америка, ако бъде оставен без контрол. През 1939 г. Ню Йорк е домакин на Световното изложение.

Едуард Бернайс е главен съветник. Той настоява темата да е връзката между демокрацията и американския бизнес. Център на изложението е огромен бял балон, наречен от Бернайс "Демокра-град". Основният модел на мострата е голям механичен модел на бъдещата САЩ, направен от Дженеръл Мотърс. Ан Бернайс, дъщеря на Едуард Бернайс:

За баща ми Световното изложение бе възможност да запази статуквото. То бе капитализъм в демокрацията. Демокрация и капитализъм, и тяхната обвързаност. Тази връзка. Той прави това, манипулирайки хората и убеждавайки ги да мислят, че една истинска демокрация е възможна само в едно капиталистическо общество, защото то е способно да създаде всичко: да изгради прекрасни магистрали, да вкара телевизия във всеки дом, безжични телефони, лъскави спортни коли.

Това е чисто консуматорство, което ви намеква по смешен начин, че демокрацията и капитализмът са неразделими. Световното изложение има небивал успех и покорява въображението на американците. Идеята му е да изрисува тази нова форма на демокрация, в която индустрията задоволява най-интимните желания на хората, а политиците не са способни да направят същото.

Става дума за една форма на демокрация, в която гражданите не са активни, както желае Рузвелт, а са пасивни консуматори. Защото според Бернайс това е ключът към контрола на масовата демокрация. Не управляват хората, а техните желания. Хората не участват, те нямат никаква власт при вземането на решения в подобна среда.

Така демокрацията се ограничава от нещо, което предполага активно гражданско участие до идеята за пасивно консуматорско общество, водено основно от инстинктивни неосъзнати желания. Който успее да отключи тези неосъзнати желания и нужди, ще може да прави с него каквото си поиска.

Тази борба между двете различни мнения за човешките същества, тоест дали те са рационални или ирационални, е драматично повлияна от случващото се в Европа. Случващото се, между другото, се отразява и върху рода Фройд. През март 1938 Австрия е присъединена от нацистите, т. нар. "Аншлус". Хитлер пристига във Виена и е ласкаво посрещнат от масите, но докато той влиза в града, нацистите задкулисно разпалват омраза и я насочват систематично срещу враговете на новата велика Германия.

Марсел Фауст, жител на Виена през 1930 г.: Аншлус бе като експлозия на ужасяваща омраза срещу враговете, наричаните врагове и считаните за врагове, и по-специално срещу всички евреи, както и срещу много австрийци, неодобряващи нацистите в Австрия. Казваха, че сега всичко е позволено, можеха да правят каквото искат, и го правеха: кражби, грабежи и убийства, мога доста да изреждам.

Покварата е винаги стаена близо до нормалното поведение и може лесно да се прояви. Докато насилието и убийствата се ширят из Виена, Фройд решава да замине. Той иска да отиде в Англия, но знае, че както и в много други страни, там границите за еврейските бежанци са затворени. Прочутият психоаналитик Ърнест Джоунс му идва на помощ. Той е член на клуб по пързаляне върху лед заедно с вътрешния министър Сър Самюел Хол.

Джоунс убеждава Хол да даде разрешително за работа на Фройд. През май 1938 г. той, дъщеря му Ана и други членове на семейството заминават за Лондон. Фройд пристига в Лондон, когато Англия се подготвя да влезе във войната и се установява с дъщеря си в една къща в Хампстед. Но ракът му е вече в напреднал стадий и през септември 1939 г., само 3 седмици след началото на войната, Фройд умира.

Втората световна война основно променя начина, по който правителствата гледат на демокрацията и на управляваните от тях народи. След войната американското правителство започва да вярва, че съществуват опасни животински сили във всички хора. Сили, нуждаещи се от контрол. Ужасните доказателства за лагерите на смъртта сякаш показват какво става, когато тези сили се развилнеят.

Политици и плановици в следвоенна Америка започват да вярват, че под повърхността и в американското население се таят същите опасни сили. Затова се обръщат за помощ към семейство Фройд, търсейки начин да контролират този невидим вътрешен враг. Вечно нагаждащият се Едуард Бернайс сега работи не само за правителството, а и за ЦРУ. Дъщерята на Зигмунд Фройд Ана също придобива известност в САЩ, но тя вярва, че хората могат да се научат да контролират вътрешните си ирационални сили. Оттук се раждат големи правителствени стратегии за управление на вътрешния психологически живот на масите.