Майкъл Бърлингам, син на Боб Бърлингам : Проблемът бе, че не изглеждаше хич добре. Страдаше от нервни разтройства и редовно правеше алкохолни гуляи. Това не е много хубаво, нали? От човешка гледна точка това не беше нещо желателно. Всички знаят, че се води подобна анализа. В средите на психоаналитиците гледат на Боб и Маби като на опитни мишки, те са живото доказателство за този прекрасен процес. Но боклукът се скрива под килима и така и не се оповестява.

Тези хора са толкова силни и влиятелни, че трябва много да се внимава с тях. Ана Фройд беше изключително властна личност, а ние бяхме внуците и тя знаеше много неща за случващото се в живота на родителите ни. Нямаше как да се измъкнем от това, ние бяхме продукт от цялата ситуация. В същото време усещахме, че нещо не е наред. Антон Фройд, племенник на Ана Фройд: Колкото повече остаряваше, толкова по-важна ставаше в политиката и науката, но не знаеше кога да се спре.

Беше прекалено убедена, че е винаги права и всичко, което прави, е правилното. Доколкото зная, никога не е изказала съмнение, че може да допусне грешка или да се е объркала за нещо. Така я чувствах. Силната влиятелност на семейство Фройд в САЩ продължава да расте. Политиците се обръщат за помощ към братовчеда на Ана Фройд, Едуард Бернайс, в един кризисен момент. Той трябва да манипулира вътрешните чувства и страхове на масите, както искат американските политици по време на Студената война.

Не мога да ви обещая и никой не може да ви го гарантира, че няма да има опасности. Разбира се, че съществува риск, ако не внимаваме, но нека не изпадаме в паника. През 1953 г. СССР изпробва първата си атомна бомба и в САЩ се разпространява страхът от атомна война и комунизъм. Властта започва да мисли как да успокои населението. Създават се комитети и информационни филми, призоваващи към спокойствие пред лицето на новата ядрена заплаха.

Грешка е да се хвърля 85% от собствената енергия в притеснения за нещо, равняващо се само на 15% от разрушителния потенциал на една атомна бомба. В този период Едуард Бернайс живее в Ню Йорк. През 20-те той създава професията Пиар - "Връзки с обществеността" и сега е един от най-силните пиари в САЩ. Работи за повечето най-големи корпорации и съветва политиците, включително и президента Айзенхауер.

Бернайс е убеден като чичо си Зигмунд, че човешките същества са подвластни на ирационални сили. Единственият начин да се отнасяш с публиката е да се свържеш с нейните подсъзнателни желания и страхове. Бернайс смята, че вместо да се опитва да намали страха от комунизма в хората, той трябва даже да го насърчава и после да го манипулира. По този начин страхът би се превърнал в оръжие в Студената война.

Рационалните доводи не са плодотворни. Ан Бернайс, дъщеря на Едуард Бернайс: Баща ми смяташе, че групите са лесно манипулируеми и че дълбоките им желания и страхове могат да се управляват и да се използват за собствените му цели. Той смяташе, че обществото е неспособно да отсъжда правилно, хората твърде лесно гласуват за грешния човек, често искат неправилни неща, и затова трябва да се управляват отгоре.

Един от основните клиенти на Бернайс е Юнайтед Фрут Къмпани, притежаваща бананови плантации в Гватемала и централна Америка. Десетилетия наред Юнайтед фрут контролира Гватемала чрез корумпирани диктатори. Прочува се като "Банановата република". През 1951 г. за президент е избран един млад офицер, капитан Арбенс. Той обещава, че ще отнеме от Юнайтед фрут контрола върху страната и през 1953 г. обявява, че ще национализира доста земи на компанията.

Това решение много се харесва на народа, но е катастрофално за Юнайтед фрут къмпани, затова тя се обръща към Бернайс, искайки от него да разкара Арбенс. Лари Тай, журналист на Бостън глоуб Юнайтед Фрут се обърна към Бернайс, който реши, че правителството трябва да се очерни и опише не като демократично избрано и действащо в интерес на народа си, а като твърде близко до границите на САЩ и представляващо директна заплаха за американската демокрация.

Това става по време на Студената война и американците са много чувствителни към "червената заплаха" и към действията на комунистите. Бернайс блестящо превръща този страх в убеждение, че комунистите са твърде близко до бреговете на САЩ. В кампанията си изобщо не споменава Юнайтед фрут къмпани и дейността й, а представя картината като нападение срещу американската демокрация и американските ценности.

Арбенс е демократичен социалист и не е свързан с Москва, но Бернайс го описва като комунистическа заплаха. Организира пътуване в Гватемала за влиятелни американски журналисти. Малко от тях знаят нещо за Гватемала и политиката й. Бернайс им организира забави, след което ги среща с определени местни политици, които им казват, че Арбенс е контролиран от Москва комунист.

По време на посещението в столицата се провеждат бурни антиамерикански демонстрации. Много от работниците на Юнайтед фрут са убедени, че тези демонстрации са били организирани лично от Бернайс. Той създава в САЩ една псевдо-независима агенция по печата, и я нарича "Информационно бюро за Централна Америка". Бомбардира американските медии с твърденията, че Москва възнамерява да нападне САЩ, използвайки Гватемала като опорна точка. Всичко това постига желания ефект.

В Гватемала режимът на Хакобо Арбенс става все по-комунистически от установяването му през 1951 година. Комунистите в парламента и на високите държавни постове контролират основните комитети, работническите и селските групи, както и пропагандата. Организират се демонстрации срещу близките държави и най-вече срещу САЩ. Лари Тай, журналист на Бостън Глоуб: Това, което направи Бернайс, бе абсолютно ново: създаде "заплаха" направо в задния ни двор - в Гватемала.

За пръв път видяхме "червените" на по-малко от 300 км от Ню Орлиънс, които, вярва Еди Бернайс, са истинска заплаха за нас. Бернайс ни убеди, че в градината ни се крие аванпост на СССР. Бернайс не само се опитва да блокира режима на Арбенс, а и организира тайна конспирация. Президентът Айзенхауер смята, че Арбенс трябва да бъде премахнат, но тайно. Възлага се на ЦРУ да организира държавен преврат. С помощта на Юнайтед фрут ЦРУ обучава и въоръжава революционна армия и определя нов държавен лидер, кап. Карлос Кастийо Армас.

Организатор на всичко това е агент Хауърд Хънт, по-късно планувал и извършил скандала Уотъргейт. Хауърд Хънт, шеф на операцията на ЦРУ, Гватемала 1953 г. Искахме да лансираме терористична кампания, най-вече за да тероризираме Арбенс и неговите войски, както бомбардировачите Стукас тероризираха народите в Холандия, Белгия и Полша през Втората световна война, парализирайки всички. Докато пилотите на ЦРУ сипят бомби над Гватемала сити, Едуард Бернайс води пропагандата от страниците на американския печат.

Той подготвя американците да погледнат на това като на "Освобождение за Гватемала", извършено от свободни борци за демокрация. Лари Тай, журналист на Бостън Глоуб: Той много добре знае, че военният преврат трябва да се извърши само когато обществото и печата са готови за него, и внимателно подготвя тези условия. Разбира какво трябва да се направи, за да може да се извърши преврата.

В крайна сметка той напълно извърта реалността и изгражда общественото мнение по недемократичен и манипулативен начин. На 27 юни 1954 г. Арбенс е прогонен от страната и Армас поема властта. Няколко месеца по-късно вицепрезидентът Никсън посещава Гватемала. Пиар отделът на Юнайтед фрут организира събитие, на което показва марксистка литература, за която твърди, че е открита в президентската сграда. За първи път в световната история едно комунистическо правителство е свалено от народа.

Поднасяме нашите благодарности на Армас и на гватемалския народ за тяхната подкрепа. Сигурни сме, че с новото управление, подкрепяно от гражданите - срещнах се с много от тях при това мое посещение в Гватемала - страната ще навлезе в една нова ера, ера на просперитет и свобода. Благодарим ви много, че ни представихте веществените доказателства за настъпването на комунизма в Гватемала. Да видим какъв десерт е приготвила мама: Марципанови тортички с банани!

Още един от многото съблазнителни начини, по които тези питателни плодове могат да се приготвят. Сега, след като видяхте откъде идват бананите, красящи масата ви, нашето пътешествие в банановите земи свършва. Надяваме се, че ви е харесало толкова, колкото ви харесват и бананите! Бернайс манипулира общественото мнение, защото вярва, както и много други по онова време, че интересите на бизнеса напълно съвпадат с интересите на САЩ, особено пред заплахата от комунизма.

Бернайс е убеден, че е невъзможно това да се обясни по рационален начин на американците, защото те не са рационални. Вместо това трябва да се докоснат вътрешните им страхове и да се манипулират в името на една по-висша истина. Нарича това "Изграждане на съгласие". Ан Бернайс, дъщеря на Едуард Бернайс: Правеше това в името на "Американския начин на живот", в който искрено вярваше.

Беше напълно убеден, че хората са наистина много глупави. Това е голямо противоречие. След като хората не се оставят да решават свободно, а се принуждават по тънък начин да приемат това, което ти искаш, значи няма демокрация... Това е нещо друго, не демокрация, а старият авторитарен ред. Идеята, че вътрешните чувства на американския народ трябва да се манипулират заради победата в Студената война, започва да пуска корените си във Вашингтон и най-вече в ЦРУ, което ще стигне много далеч.

Те смятат, че СССР правят опити с психологически методи да променят спомените и чувствата на хората с цел да установят контрол върху гражданите. Наричат го "Промивка на мозъка". Психолозите на ЦРУ са убедени, че това е възможно да се направи и започват опити в тази насока. Д-р Джон Джитингър, директор по психология в ЦРУ, 1950-74 г. :

Представата за човешките същества в онзи период бе следната: всеки човек е слаб и това го прави манипулируем и програмируем, което ми позволява да го превърна в това, което аз искам, а не в това, което иска той. Хората могат да се манипулират така, че да се превърнат в роботи и да изпълняват всичко, което искаме от тях. В ЦРУ твърдо вярвахме в това.