Преди да влезе в някоя важна битка, воинът на светлината си задава въпроса: „До каква степен съм развил сръчността си?“ Той знае, че всяка от битките, които е водил в миналото, са го научили на нещо. В същото време много от тези уроци са му причинили твърде големи страдания. Неведнъж той си е губил времето, борейки се за някоя лъжа. И е страдал заради хора, които не са заслужавали любовта му. Победителите не повтарят грешките си. Ето защо воинът рискува сърцето си само заради нещо, което си струва.

Воинът на светлината спазва основното положение от „Идзин“ („Книгата на промените“): „Постоянството е благотворно.“ Той знае, че постоянството няма нищо общо с упорството. Съществуват периоди, през които битките се проточват прекалено дълго, като изтощават силите му и охлаждат ентусиазма му.

В подобни моменти воинът размишлява: „Една твърде дълга война накрая ще унищожи и победителя“. Тогава той оттегля силите си от бойното поле и си дава почивка. Не се отказва от целта си, а съумява да изчака по-добър момент за ново нападение. Воинът винаги се връща отново в битката. Никога не го прави от инат, а защото си дава сметка за промените, които настъпват с времето.

***

Воинът на светлината знае, че някои моменти в живота се повтарят. Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение. „Но аз вече минах през това!“ — протестира той пред сърцето си. „Минал си наистина, но не си го преодолял“ — отвръща сърцето му. И тогава воинът разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.

***

Воинът на светлината винаги прави необикновени неща. Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна. Воините на светлината могат да си позволят такива дни. Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Пауло Куелю