|
Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без колебание в реката от страсти, която пресича целия му живот. Воинът знае, че е свободен да избере каквото пожелае; той взема решенията си смело, независимо и — понякога — с известна доза лудост. Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска стремежа си към нови завоевания; те са част от живота и доставят радост на всички, които участват в тях. Той обаче никога не губи от поглед трайните неща и връзките, заздравени от времето. Воинът умее да различава преходното от устойчивото.
***
Воинът на светлината никога не си служи с измама, но умее да отвлича вниманието на противника си. Колкото и да е напрегнат, той използва всички стратегически средства, за да постигне целта си. Когато усеща, че силите му се изчерпват, кара противника си да мисли, че не бърза. Когато трябва да нанесе удар по десния фланг, отвежда войските си на левия фланг. Ако иска да влезе в битка незабавно, преструва се, че му се спи и се приготвя за сън. Другарите му отбелязват: „Вижте, ентусиазмът му се стопи!“ Той обаче не обръща внимание на забележките, защото неговите другари не познават бойната му тактика. Воинът на светлината знае какво иска. И не е нужно да обяснява.
***
„Колко интересно! — казва си воинът на светлината. — Срещнах толкова хора, които при първият удобен случай се опитват да покажат най-лошото от себе си. Крият вътрешната си сила зад агресивност, маскират своя страх от самотата, придавайки си вид на независими. Не вярват в собствените си способности, а непрекъснато изтъкват добродетелите си“. Воинът на светлината открива тези недостатъци у много от мъжете и жените, които познава. Никога не се оставя да бъде подведен от външността и упорито запазва мълчание, когато се опитват да го впечатлят. Възползва се от случая, за да поправи собствените си грешки — другите винаги са добро огледало за самия него. Воинът използва всяка предоставила му се възможност, за да се учи.
Пауло Куелю
|