|
 Което е добро за един, може да не е добро за друг. Може да се наложи да настояваш на своето и да направиш нещо необичайно в очите на другите. Ейлийн Кади
Трябваше да играем на Великани, Магьосници и Джуджета. Оставили ме бяха да се грижа за осемдесетина дечурлига на възраст между 7 и 10 години, докато родителите им се занимаваха с родителски работи. Събрах дружината си в залата при църквата и се заех да обяснявам играта. Тя е нещо като разширен вариант на играта Камък, Хартия и Ножица и е свързана с мислене и вземане на решения.
Всъщност истинската цел на играта е децата да вдигнат голям шум и да се гонят насам-натам, докато всеки забрави на чия страна е и кой е победил.
Да организираш пълна стая с навити като пружинки първолаци в два отбора, да им обясниш основните правила на играта като постигнеш консенсус по въпроса за груповата принадлежност - това не е шега работа, но с помощта на добра воля се справихме и бяхме готови да започнем. Възбудата от гонитбата вече достигаше критичната си точка. Аз изкрещях с всичка сила: - Кой какъв е сега - ВЕЛИКАН, МАГЬОСНИК или ДЖУДЖЕ!
Докато групите се суетяха като бесни и шушукаха помежду си, усетих, че някой ме дърпа за крачола. Едно мъничко момиченце стоеше с вдигната глава и питаше със сериозен глас: - Къде да застанат русалките?
Къде да застанат русалките?
Последва дълго мълчание. Много дълго мълчание. - Къде да застанат русалките ли? - попитах аз. - Да. Защото аз съм Русалка. - Няма никакви русалки. - Има, аз съм Русалка! Тя не се виждаше в ролята на Великан, Магьосник или Джудже. Тя знаеше точно към коя категория се числи и нямаше никакво намерение да напуска играта, за да стои до стената като някой загубен глупак. Тя желаеше да заеме мястото си там, където Русалките стоят я общата схема на нещата, без да страда достойнството или самоличността й. За нея беше ясно, че за Русалките има място и че аз трябва да знам къде е то.
Та къде да застанат Русалките?
Всички Русалки - Всички тези, които са различни, които не се вместват в нормите и не приемат предварително разчертаните кутийки и квадратчета? Отговорете на този въпрос и ще можете върху тази основа да изградите училище, народ или цяла вселена.
Какво отговорих аз тогава? Случва ми се понякога да кажа и аз нещо на място. - Русалката застава ето тук до Краля на морето! (Да, точно тук до Главния глупак, рекох си на ум.) И застанахме двамата ръка за ръка да приветстваме нестройните и диви пълчища Магьосници, Великани и Джуджета.
Между другото, не е вярно, че Русалки не съществуват. Аз лично познавам една. Държал съм я за ръка.
Робърт Фулгъм
|
