|
 Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си. Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив. Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката! Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.
Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.
Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа. Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие. Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да! Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено.
Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си. Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!
|
Коментари
Дори и в някой момент да забравим всяка една дума от този текст, нека никога не забравяме достойнството, честта си и самоуважението. Имаме ли тези три неща и нищо друго ние ще срещнем и естествено привлечем към себе си хора, които също ги притежават. А в добра компания по Пътя се върви по-леко.
Може би годините и разстоянията ще ни разделят, може да не се срещнем никога повече или да не се запознаем на живо дори. Но нека този текст - днес и завинаги ознаменува петте години, които преживяхме заедно под виртуалния покрив на Sexology & Human Nature. И нека, ако някога живота ни събере отново да се поздравим с думите:
..."Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си. Не ме интересува къде и какво си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши. Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!"
Да се поздравим по този начин, така както се поздравяват стари-другари съзаклятници, които са преживели заедно много и знаят, че най-важното и най-стойностното предстои, затова никой от нас не бива да се отказва, но трябва да вървим рамо до рамо.
Скоро наближава рождения ден на сайта: 1-10 юли. И този текст идва точно на време, за да ознаменува нашия юбилей. Това, което пиша тук нека за сега бъде чернова на статията, която ми се иска да подготвя по случай празника. Но дори и да не успея да го направя, написаното сега бе надраскано от сърцето и душата, със...замах, както веднъж отбеляза Клеман по повод моя начин на работа.
Бъдете здрави, силни и жизнени. Интересувайте се от стойностните и ценни неща в живота, разбира се винаги според своите критерии. Нека платната и знамето на вашия кораб бъдат винаги гордо опънати дори и в най-тежките стихийни бури. И помнете -
Капитана напуска кораба последен!
Юли Шапкарова
RSS на коментарите по тази тема