Блясъкът в очите на воините на светлината никога не угасва. Те са част от този свят и от живота на други хора, тръгват на път без дисаги и сандали. Често пъти са страхливи. Не винаги постъпват правилно. Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквато и да е било благословия или чудо. Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи, понеже смятат, че живота им е безсмислен. Именно затова са воини на светлината. Защото си задават въпроси. Защото грешат. Защото търсят някаква причина и  ще я открият.

***

Воинът на светлината не се бои от това, че ще го вземат за луд. Той разговаря на глас със самият себе си, когато е сам. Някой му е казал, че това е най-добрият начин да общува с ангелите, и той се опитва да осъществи този контакт. Отначало му се струва много трудно. Мисли, че няма какво да каже, че повтаря безсмислици Въпреки това воинът не се отказва. По цял ден разговаря със сърцето си. Казва неща, с които не е съгласен, говори глупости. Един ден обаче забелязва промяна в гласа си. И разбира, че е започнал да натрупва мъдрост.

Воинът прилича на луд, но това е само маска.

***

Един поет е казал: „Воинът на светлината си спомня един откъс от «Пътя на поклонника» на Джон Бъниан:

«Въпреки че съм преминал през какво ли не, не съжалявам за неприятностите, в които се забърках, защото именно те ме доведоха до там, където исках да стигна. Сега сабята ми е единственото, което имам, и съм готов да я дам на всеки, който реши да следва своя път. Нося със себе си следите и белезите от битките — те са свидетелство за преживяното от мен и награда за това, което завоювах. Тези скъпи за мен следи и белези ще ми отворят вратите на Рая. Беше време, когато живеех, за да слушам истории за храбростта. Беше време, когато живеех само защото трябваше да живея. Но сега живея, защото съм Воин на светлината и защото един ден искам да съм при този, заради когото толкова много се борих.»“

***

Воинът на светлината разпознава своя Път още в мига, в който тръгва. Всеки камък, всеки завой го приветстват с „добре дошъл“, той се отъждествява с планините и потоците, съзира частица от собствената си душа в растенията, в животните, в птиците от равнината. И така, приемайки помощта на Бог и на Божиите поличби, той се оставя Личната му легенда да го води към задълженията, които животът е отредил за него. Има нощи, в които страда от безсъние. „Това е част от Пътя, разсъждава воинът. — Аз сам избрах да вървя по него.“

В това изречение се крие цялата негова мощ: той самият е избрал пътя, по който върви сега, и няма защо да се оплаква.

***

От сега нататък в разстояние на стотици години Вселената ще помага на Воините на светлината и ще осуетява действията на онези, които са изпълнени с предразсъдъци

Енергията на земята се нуждае от обновление.

Новите идеи се нуждаят от пространство.

Тялото и душата се нуждаят от нови предизвикателства.

Бъдещето се повърна в настояще и всички мечти — с изключение на тези, които се основават на предразсъдъци — ще имат шанс да се осъществят.

Важното ще остане; ненужното ще изчезне.

Впрочем не влиза в задълженията на воина да съди мечтите на ближния, затова той не си губи времето да критикува чуждите решения.

За да вярва в собствения си път, не е нужно да доказва, че пътя на другия е погрешен.

Пауло Куелю