Анди Мочан е жив и до днес, защото поема огромен риск, когато всички шансове са насочени срещу него. Анди е бил на платформата Piper AIpha през 1988 година, когато избухва огромна експлозия. Превъзмогнал го това ще е първият път, в който ще стъпи на това нефтено съоражение от тази ужасна нощ, в която се е срещнал лици в лице със смъртта. Чувства се малко неспокоен, завладян от тъга, възвръщайки си спомените, като се страхувам че никой от тях не е приятен.

Последният път когато бях на нефтената платформа беше на 6 юли 1988 в 23.00ч., и се наложи да скоча на 150 фута към морето. Бях доста зле пострадал, а много от моите приятели бяха убити, така че да се върна отново тук на нефтената платформа, след това което се случи тогава.... изпълнен съм с толкова различни емоции. През тази вечер работехме над 200 човека на нефтената платформа.

Незнайно за тях газта се беше надигнала точно под нивото на водата. И оцеляването на Анди е подложено на изпитание. Спомням си, как си стоях в офиса. Радиото свиреше и беше около 22.00 часа. Чу се страховит трясък. Беше безнадеждно и нямаше как да вземем спасителните лодки. Опитвахме се да се измъкнем през всички изходи, но всеки път ни се препречваха стени от пламъци и дим.  Беше подобно на "Адът на Данте". Беше ужасно, на всякъде имаше пламъци, взривове, дим и въздушни експлозии.

Затова си мислихме, че ще умрем във всеки един момент. Знаеш ли, аз не умрях един път, а цели 20 пъти Когато видяхме пробив в пламъците, ние решихме да се пробваме да отидем до стаята с провизии. Тогава последваха още няколко мощни експлозии и димът започна да ни замайва. И си спомням, че тогава някой се нахвърли срещу мен, и ме притисна към стената.

С тежината на тялото си той ме натисна. и тогава се опитах да го избутам в страни, за да мога да продължа към стаята с припасите. И мисля, че очевидно бе мъртъв. Анди си пробива път през пламъците към ръба на платформата, целият горейки, и застава пред мъчителен избор. Бях учил, че ако скочиш от 150 метра в морето, това би означавало сигурна смърт, но платформата беше вече цялата в пламъци, и инстинкта победи.

Спомням си, че когато се доближих до ръба на платформата и погледнах надолу, видях разстоянието, и тогава в главата ми нахлуха мисли че няма да се справя. Ако скочиш от повече от 40 фута, това се равнява на удар в бетон, но бях целият в пламъци - трябваше или да скоча или да изгоря.... , така че скочих. Но невероятният скок не го убива, и накрая се спасява от водата.

Невъзможният избор между две рискови ситуации. Избора беше направен от подсъзнанието, за част от секундата. Двоумеше ли се преди да скочиш? Не. Анди си рискува живота и печели. Този инстинкт, който всички притежаваме, ни кара да поемаме такива рискове. Още от дълбока древност. От безброй столетия в този далечен край на Южна Африка Сухият сезон е започнал.

И ловците в Калахари са принудени да намерят по-гостоприемно място и храна, само за да могат да оцелеят. Начина, по който бушмените в Калахари живеят ни осигурява ключът към знанието, за тактиката на оцеляване от времето на нашите предци до днес. С толкова оскъдни припаси, бушмените в Калахари са принудени да продължат търсенето на повече храна, защото ако останат на едно място за по дълго време, те просто ще умрат от глад.

Но пътуването от място в място води към нови рискове. Дали от хищник или отдруга опасност, оцеляването е избор между различни рискови възможности. За нашите предци, както и бушмените в Калахари, поемането на риск и срещата с опасностите пробужда проявата на съдбоносният инстинкт - за оцеляване.

Ето защо, има и места като това в Лас Вегас който е построен от хора които обичат да поемат подобен риск. Рискът е тясно свързан с печалбата. и в търсенето на най-голямата награда, което е възможно благодарение на това еволюционно наследство. И отново се връщаме срещу стената от огромни рискове които поемаме, независимо дали е за храна, пари или нещо друго. Колкото състоянието което имаш е по-голямо, толкова повече имаш шанс да победиш.

Тук в Америка бедните домакинства с по-малко от 10,000 долара играят почти 3 пъти повече на лотария, от колкото богатите семейства с 50,000 долара годишно. Прекосявайки земята, дори и в най-отдалечените кътчета, може да се натъкнете на хазартните игри. Ние всички произлизаме от човека, който поема риск, който печели и покорява света.

И тези многобройни инстинкти са все още в нас като невероятна комбинация от смелостта да поемаш риск и психични реакции, и чувства, които ни помагат да избягваме опасностите. Съвременният човек има идеалната подготовка да оцелее, точно както нашите древни прародители са го правили. Но историята за оцеляването не свършва до тук. От момента на нашето раждане най-важното нещо е нашето оцеляване. И инстинктите са тези които ни защитават.

Но едно нещо може да промени всичко - и това е да станеш родител. Моите деца ме подлудяват понякога, но като баща, без съмнение, няма нещо, което не бих направил за тях. Аз съм точно като всеки друг родител на тази земя. Но един от най-полезните подаръци, които даваме на нашите деца става дори без наше знание предаването на нашите житейски инстинкти. Така че, всеки един от нас е в състояние да се пребори с трудностите на живота залагайки на ИНСТИНКТИТЕ.