Тази среща на най-високо ниво беше предшествана от множество по-малки акции: тържества, организирани от националните правителства, кампании на сдружения за опазване на околната среда и на медии.
Списание GEO организира „Дни на биоразнообразието” в 38 страни.

За обществения дебат допринесоха също симпозиуми и публикации, свързани с изследването TEЕB (The Economics of Ecosystems and Biodiversity), което бе възложено от Германия и от Европейския съюз, с цел обстойно да се изследва „стойността на природата” и по този начин в политиката за опазване на дивата природа да се включи икономическата гледна точка.

Нееднозначни резултати

Какво постигнаха всички тези конференции? Равносметката не е еднозначна. Имаше разочароващи блокади и неочаквани пробиви. Към последните определено се числи Нагоя. Едва ли някой бе очаквал, че 193-те участници в Конвенцията за биоразнообразието (CBD) ще успеят да разширят морските защитени райони от един процент от морската повърхност до десет процента.

Или пък че фирмите от богатите страни в бъдеще ще трябва да се договарят с по-бедните държави, ако от техните флора и фауна произвеждат медикаменти и козметични продукти. Все пак става дума за пазар на стойност 350 милиарда долара, който съществено се променя вследствие на протокола от Нагоя.

Изненадващо много беше постигнато и за отделни видове. Тринадесет държави, в които живеят тигри, договориха в Санкт Петербург план за спасяването на голямата котка. До 2022 година наличната популация от 3200 тигри трябва да бъде удвоена.

Китай и Русия освен това се споразумяха за защитена област в региона на река Амур. Световния фонд за дивата природа WWF определи това като „исторически момент за опазването на видовете”.

Международното опазване на природата е възможно

Двете конференции, и особено тази в Нагоя, показват кои са факторите, които правят възможни успехите в областта на преговорите за опазване на природата. Споразуменията стават възможни тогава, когато заплахите са доказани с драматично тревожни данни и когато преговорите се водят така изкусно, както съумя да го направи японският министър на опазването на околната среда.

Също когато институция като ООН чрез конференции и различни проучвания умело насърчава дебата. И когато е налице още една предпоставка, а именно огромният натиск от страна на обществеността да бъде постигнат успех.

Нагоя просто не биваше да се провали, след като през 2009 година световната конференция за климата в Копенхаген се оказа пълно фиаско, което доведе до драматичен спад на доверието в системата на ООН за водене на преговори въобще. Ето защо в Нагоя всички бяха наясно колко висок е залогът – не само в политическо отношение.

Тържествено приключеното там изследване TEЕB показа колко струва разрушаването на природата: светът всяка година губи между два и пет трилиона долара от разрушаването на горите и на влажните региони и от пропуснатите естествени ползи, които те носят. По време на преговорите в Япония за първи път бяха на разположение и тези числа. Те упражниха натиск от нов вид да бъде постигнат успех.

Автор Торстен Шефер

Списание GEO