+1#4RE: Requiem of the Wolf —
Kamino2011-10-03 20:58
Цитат:
Още повече, че във всяка жена живее по една вълчица, която се проявява след осъзнаването....
Здравата жена много прилича на вълчица - тя е силна и пълна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската индивидуалност линее, става бледа и призрачна. Ние сме съдадени да преследваме , да раждаме, да създаваме живот! Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена, идва време съзидатекната функция на женското психе да наводни делтата. Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и да действаш в своя полза , да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си женски интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли , да откриеш собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.
Исках да предам нещо от своето минало на внука си. Взех го със себе си в гората, в едно тихо място. Седейки в краката ми, той слушаше в захлас как му разказвах за силите, които са били дадени на всяко създание. Той не мигваше, когато му обяснявах, че гората винаги ни е давала храна, дом, удобства и религия. Той беше впечатлен, когато му разказах, как Вълкът е станал наш покровител, и когато му казах, че ще изпея за него Свещената Песен на Вълка, той бе преизпълнен от радост.
В моята песен аз молех Вълка да дойде и да ни напътства, когато ще провеждам Церемонията на Вълка, за да бъде връзката между моя внук и вълка за цял живот.
Аз пеех. В гласа ми бе надеждата, която се съдържа във всеки удар на сърцето. Аз пеех. В думите ми бяха силите, които съм наследил от предците си. Аз пеех. В сключените ми ръце лежеше смърчово семенце – връзката със сътворението. Аз пеех. В очите ми проблясваше любов. Аз пеех. И песента се носеше по слънчевите лъчи от дърво на дърво. И когато свърших, сякаш целият свят чакаше нас, за да чуе отговора на Вълка. Ние стояхмедълго, но никой не дойде.
Отново запях, смирено, но подканящо доколкото можех, докато гърлото ми пресъхна и гласът ми притихна. Внезапно аз разбрах защо вълците не чуват моята свещена песен. Не бе останал нито един от тях!
Сърцето ми се напълни със сълзи. Не можех повече да дам на внука си вяра в традициите, нашите традиции.
Накрая успях да му прошепна: “Всичко е свършено!”
“Мога ли да си отида в къщи вече?” – попита той, поглеждайки часовника си, за да види дали не е пропуснал любимото си телевизионно предаване. Аз го гледах как си отива и заплаках в тишината.
Имам много специално отношение към вълците.И не бих искала да ги споменавам с реквием....Още повече, че във всяка жена живее по една вълчица, която се проявява след осъзнаването....
Коментари
Здравата жена много прилича на вълчица - тя е силна и пълна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската индивидуалност линее, става бледа и призрачна. Ние сме съдадени да преследваме , да раждаме, да създаваме живот! Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена, идва време съзидатекната функция на женското психе да наводни делтата. Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и да действаш в своя полза , да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си женски интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли , да откриеш собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.
Клариса Пинкола Естес - Бягащата с вълци
Исках да предам нещо от своето минало на внука си. Взех го със себе си в гората, в едно тихо място. Седейки в краката ми, той слушаше в захлас как му разказвах за силите, които са били дадени на всяко създание. Той не мигваше, когато му обяснявах, че гората винаги ни е давала храна, дом, удобства и религия. Той беше впечатлен, когато му разказах, как Вълкът е станал наш покровител, и когато му казах, че ще изпея за него Свещената Песен на Вълка, той бе преизпълнен от радост.
В моята песен аз молех Вълка да дойде и да ни напътства, когато ще провеждам Церемонията на Вълка, за да бъде връзката между моя внук и вълка за цял живот.
Аз пеех.
В гласа ми бе надеждата, която се съдържа във всеки удар на сърцето.
Аз пеех.
В думите ми бяха силите, които съм наследил от предците си.
Аз пеех.
В сключените ми ръце лежеше смърчово семенце – връзката със сътворението.
Аз пеех.
В очите ми проблясваше любов.
Аз пеех.
И песента се носеше по слънчевите лъчи от дърво на дърво.
И когато свърших, сякаш целият свят чакаше нас, за да чуе отговора на Вълка. Ние стояхмедълго, но никой не дойде.
Отново запях, смирено, но подканящо доколкото можех, докато гърлото ми пресъхна и гласът ми притихна. Внезапно аз разбрах защо вълците не чуват моята свещена песен. Не бе останал нито един от тях!
Сърцето ми се напълни със сълзи. Не можех повече да дам на внука си вяра в традициите, нашите традиции.
Накрая успях да му прошепна: “Всичко е свършено!”
“Мога ли да си отида в къщи вече?” – попита той, поглеждайки часовника си, за да види дали не е пропуснал любимото си телевизионно предаване.
Аз го гледах как си отива и заплаках в тишината.
Всичко е свършено!
neleta.blog.bg/.../...
Преди време някой бе написал:
"...Птици и вълци умират сами..."
RSS на коментарите по тази тема