За кафявата мечка пристигането на сьомгата е най-важното събитие през цялата година. Това е последната възможност за тях да натрупат масата, която им е нужна по време на месеците зимен сън. Властните мечки завладяват най-удобните места за риболов. Тези битки рядко са съпроводени с проливане на кръв. Тук от значение е размерът. Останалите животни просто си намират друго място за ловене на риба. Мечките не се раждат с вродени умения да ловят риба.

За пасажите сьомга, промъкващи се отвъд редиците дебнещи хищници, краят наближава. Силният им инстинкт ги е довел обратно, за да хвърлят хайвера на новото поколение. Само една на всеки сто родени тук оцелява, за да достигне тази крайна фаза и, давайки живот, всички те умират. Малките им ще растат под ледената покривка във водите, обогатени с веществата от разлагащите се тела на техните родители, превръщайки смъртта в живот и края в начало. След не повече от 6 топли седмици въздухът започва да става по-хладен. Животните, дошли за през лятото, се насочват на юг, за да избягат от свирепия наближаващ студ. Понякога първият снеговалеж пада още през август.

Сега у животните в Аляска се събуждат инстинктите им за приспособяване и оцеляване през зимата. на река Чилкът, на югоизток, се събират 4 000 орела - най-голямото известно събиране на белоглави орли в света. Въпреки че повечето реки в Аляска замръзват, подземната топлина поддържа река Чилкът да не замръзва и дава възможност на орлите да се прехранват с необичайно късните пасажи от сьомга. По някакъв начин орлите знаят, че трябва да се върнат в късната есен на единственото място, което ще им помогне да оцелеят. Едно от животните на Аляска се радва на настъпването на зимата. Там, където другите същества биха загинали, изложени на зимните студове на Аляска, полярните мечки се радват на зимата.

Тяхната телесна топлина се задържа от дебел слой подкожна мазнина и гъста козина от полупрозрачни кухи косми. Разкъсването на ледовете в морето през лятото, ги е изолирало на брега, където преследват любимата си плячка - ушатият тюлен. Засега те оцеляват чрез насъбраната тлъстина и заровени морски треви, и чакат търпеливо повърхността на морето да се заледи и да започнат отново да ловуват. Някои мъжки прекарват неусетно времето в приятелски борби. За женската и малките й, дългото чакане е време за отдаване на ласки с малките, но което и крие опасност за тях.

Въпреки големите усилия на майките, по-малко от половината малки преживяват първата си година. Злополуките и гладът са постоянна заплаха, но тя трябва да избягва и собствения си вид. Мъжките полярни мечки биха нападнали и беззащитните малки. Много малко са майките в света по-отдадени на децата си от полярните мечки. Малките бързо се научават да се подчиняват на родители си. И ето, че повърхността на морето вече е замръзнала. Дошъл е краят на чакането и гладуването. Необикновено силното им обоняние може да улови миризмата на тюлен от 30 км. Скоро ще започне зимното им пируване.