Земята преди 18 000 години - свят скован в лед, в края на последната ледена епоха. Стотици хиляди години преди наши дни натрупаните снежни маси са се превърнали в огромни ледници. Преди скрити под дебела повече от 1 км ледена покривка, сега тези земи се обитават от стотици хиляди хора. С изтеглянето на водите и превръщането им в ледени маси, морското ниво спада рязко - с повече от 100 м. Разкрилото се дъно почти свързва Австралия с югоизточна Азия, а Япония става част от континента на Азия.

Оттатък Северна Америка ледени полета и глетчери обгръщат цяла Канада и най-северните части на САЩ. Ледената епоха продължава и Аляска се появява от водите като кръстопът. Появява се и бреговата ивица на Берингово море. Отдръпващите се води на океана откриват обширна земя - мост, широк хиляди километри и свързващ Азия с Америка.

По този коридор ще потече река от живи същества. Това е зараждането на голяма вълна живот, която ще обитава двете Америки и тази земя е техният рай. Още в древна Аляска големи маси хора се заселват в земите й в търсене на храна и на безопасно място за подслон. Още от Азия след тях тръгват и някои от хищниците - съблезъбият тигър, грамадни мечки и най-големият от всички хищници.

Те идват на групички от Сибир, и придвижвайки се на изток в търсене на храна, дори не подозират, че ще открият един нов континент. Ловците се прехранват с лов на бизони, лосове, мамути и с лов на диви северни елени, наричани още карибу. В земите, където в скованата от лед тундра не вирее зеленина, месото е източник на храна. През по-голямата част от годината човек или трябва да гладува, или да убива животни за месото им. В продължение на хилядолетия ловците тук се препитават добре, но с настъпването на края на ледената епоха, пред тях се отваря път на юг и повечето от тях се придвижват заедно със стадата към непокътнатите континенти отвъд.

Техни потомци са народите на апахите и сиуксите, на ацтеките и маите, на инките и амазонците. И все пак някои от тях остават в Аляска. За тях това е свят на непознати сили и духове. За учените, произхода на Аурора Бореалис се обяснява с потоци от заредени слънчеви частици, сблъскали се с нашата атмосфера, докато за някои местни американци, Северното Сияние е все още неродено дете, играещо си в небесата. Тук, в далечните краища на света земите ще останат винаги диви и непокътнати. Дори и сега, тишината на всички минали години се нарушава само понякога.

Ледената епоха никога не отминава в земите на Аляска. Обширни площи са пусти, също като скованата от студ планета. Отвесни стени, дълги една миля, се издигат и напомнят за силата на ледниците, които са ги изваяли. По-голямата част от терена е неравен и може да се прекоси само с летене. Обилни снеговалежи притискат леда и го правят толкова плътен, че само един единствен лъч от цветния спектър се отразява от него. кристално-синьото... вледеняващо, но и по-своему красиво. Там, където свършват ледените реки, се зараждат айсбергите. Създаването им е величествен процес който, местните племена са нарекли „Дивия Гръм“.

Някои ледени блокове са с размерите на 30 етажна сграда. Изглежда прекалено враждебно място за обитаване, но всяка година, след края на зимата, която трае 9 месеца, Аляска се изпълва с живот. Стотици хиляди птици прииждат тук дори от Антарктика, за да се размножават в защитените ледени земи и заливчета на Аляска, прехранвайки се от богатите на риба морета. За един кратък период от време животът тук е в изобилие. Замръзналите водопади оживяват. Появява се трева, подхранвана от 24 часовото слънцегреене. Животните започват да натрупват хранителни вещества, подготвяйки се за завръщането на зимата.

Животът в Аляска не би могъл да оцелее дългите месеци смразяващ студ, ако не е този топъл период. Дори и величествената кафява мечка, прекарала половин година в зимен сън, с удоволствие похапва трева през пролетта и споделя зелените площи с карибу - прекалено бързо, за да бъде уловено. Играта започва, след като заситят глада си. В полетата от свежа трева се случват и други неща... вечният пролетен ритуал. Те ще бъдат двойка само за ден-два, докато трае чифтосването. От техните ласки ще бъде заченат нов живот, който ще се появи на бял свят по времето на зимния сън, със замирането на дългия студен период.

Свят на крайности, Аляска е връхлитана от огромни колебания, предизвикани от приливите и отливите. Отливът може да пресуши цял един залив, сякаш е отпушена вана. Възползвайки се от отливите, кафявите мечки бродят по открилите се морски дъна в търсене на миди. За тях е добре дошъл всеки протеин, който ще попълни запасите от хранителни вещества на организъм, тежащ повече от 600 килограма. Забелязвайки успеха на майката и малкото й, пристигат и други животни. И все пак ваденето на миди не е така лесно, колкото изглежда.

За червената лисица оцеляването е отчасти да знае кога да се откаже и да продължи напред. С настъпването на летните топлини, 3-те милиона езера на Аляска се превръщат в сборно място. Бобрите започват подготовката си за опустошителните студове, които ще последват, като поправят своите дупки. Лосовете се наслаждават, похапвайки крехки водни растения, скрити по дъната на езерата. Малките вълчета сучат мляко от майките си, за да достигнат размера на почти възрастен вълк, преди настъпването на зимата. Но спокойствието на лятото може да бъде нарушено от появата на неканен гост.

Черната мечка има страховита слава, но е и един от най-игривите видове мечки, и ако брегът е чист и водата - прохладна, дори и тя може да се поддаде на изкушението просто да се позабавлява. Животът по бреговете на морето също процъфтява през топлия сезон. След зима, прекарана под ударите на бурите от северния Пасифик, стадата морски тюлени излизат на слънце по бреговете, също като летовници, наслаждаващи се на прекрасен ден на плажа.

Започва играта „Кралят на Планината“. В света на тюлените размерът е от значение, но затова пък побеждава търпението. Тромав на брега, морският тюлен се движи в морето с лекотата на акробатите и клоуните в цирка. Както поляните, така и моретата на Аляска гъмжат от живот с удължаването на светлата част на деня. Водите им са така богати на храна, че привличат гърбатите китове, които пропътуват над 7 хил. км от бреговете на Хаваите, за да се възползват от изобилието на риба във водите край Аляска.

В продължение на 8 месеца китовете обитават относително оскъдните води на тропиците, където те се чифтосват и раждат своите малки. Оцеляването им зависи почти напълно от малките морски рачета и дребната риба, която се събира тук през лятото. За да уловят огромните количества храна, която им е нужна, някои китове са изработили чудновата техника на групово хранене. Гмуркайки се заедно, те заобикалят стадо херинги, докато един от тях или повече пее ритуалната песен за хранене. Същевременно един от китовете изхвърля в кръг струя водни мехурчета около рибния пасаж. След като устроят този капан на херингата, цялата група китове се устремява напред през стената от мехурчета.

Всеки вид намира свой собствен начин за оцеляване. Гърбатите китове са се научили да бъдат изобретателни и, още по-важно, да си помагат взаимно. През лятото, вълна след вълна водите на морето носят чудеса. Пасажите сьомга се завръщат от открития океан и предприемат последното за миграцията им пътуване към вътрешността на морето, за да хвърлят хайвера си във водите, в които са се и появили. Сребристите им тела се преобразяват, докато трае този процес. Феноменалното е обонянието им, което ги води. Те се понасят към Аляска с милиони, в необятен поток от живот. Те започват едно продължително пътуване нагоре по течението, понякога стотици километри дълго, и все пак без да спират, дори и да се сблъскат с привидно невъзможни за преодоляване препятствия.