Редактор-фрийлансър  

redaktor.jpg

ЮлиЯна Шапкарова редактор-фрийлансър

Администриране и поддръжка:

- Уеб сайтове, електронни магазини, електронни списания

- Редакция на съдържание, текстове и статии

- Художествено оформление и коректор

- Обработка на снимков материал

- Дигитален маркетинг

- User experience design (UX)

- Консултации

kamino20@gmail.com

0889 42 04 42

Facebook

Linkedin

   

Jukebox  

   

EL EROTISMO  

el_erotismo.jpg

   

Еротичен магазин  

   

WEB journal "Sexology & Human Nature"  

Sexology_Human_Nature.jpg

   
Бардовете са били пазители на традицията и племенната памет – зорките стражи на светостта на природата. Бардът е първото ниво на обучение, през което минава и бъдещия оват и друид. Обучението на барда е било интензивно и е траело дълги години. В Ирландия например обучението продължавало 12 години. През първата година ученикът преминавал от първото ниво – “абсолютно начинаещ”, до това на “служител на поета”, за да стане след това и “кандидат сатирик”. През този период той изучавал основите на бардическото изкуство: граматиката, дванадесетте саги и огамичната дървесна азбука. През всяка от следващите четири години научавал по още десет сказания плюс сто огамични комбинации, а също философски уроци и поеми. На шестата година този, който се е справил успешно със тези задачи получавал званието Стълб и научавал още 48 поеми плюс още дванадесет сказания.

През следващите три години кандидат бардът се е наричал Благороден ручей, защото когато отворел уста от нея “руквали елейни слова, а богатствата се изливали като поток върху него.” През този период научавал още 45 саги, с което общият им брой достигал 175. Последните три години го превръщали в “Доктор по поезия”. На десетата година изучавал още по – сложни поетически форми и тънкости на метричната композиция, на единадесетата – нови сто поеми, а на 12 година го очаквали 120 публични речи и четирите изкуства на поезията. Ако се справел и с това вече можел да бъде провъзгласен за Майстор, с репертоар от общо 350 сказания.

Знак за достойнство била сребърната клонка, докато всички по – долни класове носели бронзови. Оламът получавал златна. На всяка от тези клонки била окачена камбанка и когато поетът влизал в кралския двор, за да рецитира поема или да разкаже сага, звънът на камбанката го следвала на всяка крачка. Това било знак за публиката да стихне в почтително мълчание, а на него самият му помагало да се вглъби във вътрешния си свят. Олъмът или майстора поет е седял на трапезата до самия крал и е имал привилегията, с която е била удостоена единствено кралицата, да носи дрехи в шест различни цвята.

Joomla SEF URLs by Artio
   
© 2006-2016 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature