За мен са уличките калдъръмени,

с блестящи отражения на Слънце – злато.

За мен са козите пътеки стръмни,

изпросени от неуморната вълшебница Ерато.

За мен са песните по съмнало,

прегръдките ти - веща приказна безбрежност.

За мен са корабни платна разгънати,

пътуващи към раждането на онази свята нежност.

За мене и скалите разтрошаваш.

За мене покоряваш стръмнините.

За мен слова прекрасни сътворяваш.

За мене брод опъваш през реките.

За теб е пламнала искра от огъня,

в самотни тъжни нощи край огнището.

За теб е извора от снегове подгонен,

превърнал ромона си в стара истина.

За теб звездите всяка нощ целуват

цветните ми сънища преди зори избистрени.

За тебе бисерни морета се вълнуват

с косите на сирените от страст разискрени.

За тебе огъня понасям в шепи сладостни.

За теб нестихващ, бурен поток опитомявам.

За теб звезди, Плеяди паля радостни.

За тебе океани и морета подлудявам.

19.02.2007г.

Автор: Merichka