Винаги казваш, че труден характер съм имала, непокорна съм често била. Че дори и насън вечно нещо вълнува ме и покоя ти вечно руша!  Вярно, че дума и жест са напълно достатъчни – чак до сълзи да ме наранят.  Затова пък след туй толкоз мъничко трябва ми да залея със смях този свят, този тъй хубав свят! Замълчи, замълчи и обичай ме! И моли се да нямаме никога с тебе покой! Между мене и тебе покоят застане ли, непременно горчив ще е той!   Как ли дори да поискаш кажи ми ще избягаш от мен и къде, от мен и къде! Моят труден характер те гледа усмихнато със очите на нашето дете, на нашето дете!

Автор: Адриана Сп. Йорданова

Изпълняват: Мими Иванова и Развигор Попов