Мисля, че разбирам за какво говориш. Обикновено отхвърляме любовта и строим стени около себе си поради страх. Страх да не бъдем наранени. Някога някой ни е наранил и това е положило първата тухла на недоверието, на съмнението, на болката и тъгата, дори и на гордостта и на честта. Гордостта и честа не са нищо друго освен здравите бетони, зад които се крие нараненото сърце. Но ОК сърцето няма да бъде повече никога наранено зад тези здрави стени, но и няма никога повече да обича и да бъде обичано. А любовта не е само болка и страдание. Отхвърляйки любовта и нейните страдания ние заедно с това отхвърляме и щастието и радостта които носи. Сигурно в този мой коментар се усеща веднага разликата с предишния. Тук разсъждавам като адепт на Психологията , а по-долу чисто човешки. Има разлика.

Хайде пак човешки. Моята любов /вече в единствено число/ е много силна, тя е придружена от вярност и преданост граничеща с нещо извън човешките възможности. Аз никога и при никакви обстоятелства няма да предам мъжа, който обичам. И той може да разчита на мен дори повече от колкото разчита на себе си. Когато нещо заплашва моя любим аз съм свирепа и дива тигрица и единствено появата на малки тигърчета вероятно би притъпило малко вниманието ми към него и прехвърлило цялата тази преданост към тях, но не изцяло разбира се. За мен честта и достойнството на любимия са толкова важни, колкото и моите лични. Аз не мога да понасям да гледам мъжа който обичам обиден, унизен или подценен. За жената Рак пише следното: "Когато имате нужда от нея тя ще ви прилича по-скоро на здрава скала, отколкото на сребърен лунен лъч." И това е напълно вярно. При всичката тази любов, на която съм способна, а и много от нещата не изброявам тук, да си представим как бивам наранена и как цялата любов от веднъж се превръща в омраза. Единствено самокнотрола ми е билета за оцеляване на безумния мъжкар, който си е позволил да настрои свирепата тигрица срещу себе си. Вместо да оцени и да се наслаждава на всичко, което може да получи. А след това си представяме и нараненото двойно наранено животно, което е издигнало стени от гордост и нараненост около себе си. Двойно наранено, защото веднъж е наранена самата тя и второ, защото тази рана я е предизвикала да нарани и любимия.

А тази песен е прекрасна наистина щом провокира разговор с толкова лични моменти.

Решавах един тест, който се казва "Тестване на личността според Далай Лама." Нямам представа колко е по Далай Лама, но е доста верен. На мен ми се падна на първо място - гордостта, а на второ любовта. Не си спомням вече как се бяха подредили останалите приоритети. При мен действително гордостта стои над любовта и затова тази песен и много ценна и за мен. Изключително горд човек съм и не прощавам лесно, когато са наранени чувствата ми, сърцето и душата ми. Но все пак прощавам. Когато обаче действията са такива, че е наранена гордостта ми, тоест била съм унизена по някакъв начин - мисля, че прошка не може да има. Дори и да се опитам да простя с големи усилия на волята /а тя не слаба и ще се справи/, аз няма да забравя и това ще трови постоянно възобновените отношения. Предполагам и че в мен ще се прояви най-лошата страна на Луната в Скорпион - отмъстителностт а под формата на жестокия, изтънчен тормоз, без грубости и насилие, но не по-малко жесток. При такава атмосфера е невъзможно да оцелее любовта, която не е никак крехка, но това са неща, които ще я унищожат. Аз се убедих, че това, което е казал Джим Морисън е абсолютно вярно: "Не винаги силата на любовта побежда любовта към силата." Особено при някои хора е точно така. Какви изводи можем да си направим? Не наранявайте душата и сърцето на любимия/та и не си позволявайте да унижавате. Понякога прошката е просто изключена.

Специално за Cleman с много обич от www.sexnature.org и от Камино.
Тя сподели, че и се смеели - била открила Scorpions на тези години. Тази група се открива и преоткрива именно "на години". Тяхното творчество е за емоционално зрели хора, тоест сериозно творчество. Те са класика в музиката и съвсем естествено пубери да не разбират тази група. Малчуганите ги оставяме на Металика да ги подгреят....за по-сериозната музика.