Ференц Лист не е приет в Кралската Музикална Академия в Париж. Керубини, директор там по това време не харесвал деца-чудо. На 11 години изнася концерт. В края на концерта Бетовен се качва на сцената, за да прегърне Лист. Лист става любимецът на парижките салони и особено на жените. През 1835 се запознава с една от любимите си – Мари Дагу. Второто дете на двамата става по-късно съпруга на Вагнер. Лист свири из цяла Европа. Той е първият музикант, който изнася рецитал – самостоятелен концерт. За съотечествениците си е национален герой. През 1841 г. Лист основава Музикална академия в Будапеща. Посрещат го с 20 000 души, носещи факли.

Те подаряват на виртуозния музикант сабя, обсипана със скъпоценни камъни. Лист аплодира – буквално и преносно – трудно възприеманите млади музиканти – например Вагнер. Дори дирижира Вагнеровата опера “Летящият холандец”. Лист опознава и успеха, и славата, и ласкателството, но остава скромен в живота си и ... религиозен.

Църквата оказва влияние върху личността и музиката му. През 1855 г. написва “Гранска меса” за освещаването на катедралата в Гран, Унгария. Получава църковен сан – абат. Клавирното творчество на Лист включва 19 унгарски рапсодии, концертни етюди, 2 концерта, една соната; фантазии – “Унгарска фантазия”

Антонио Вивалди: Музиката му е силно повлияна от карнавалните шествия и венецианската музика. Бил е свещеник и преподавател по цигулка в Венецианската Семинария. Преподавал е и на девойки от сиропиталище, с някои от които създал оркестър. Родоначалник на концерта, като вид музика – написал е над 600 концерта – най-известният, разбира се е “Годишните времена”. Бах толкова му се възхищавал, че преработил за орган и клавесин много от неговите творби.

Йохан Себастиан Бах: Качествата му на виртуоз са толкова очебийни и невероятни, че на един конкурс за органисти, всичките му конкуренти се отказват. Когато е на 38 години, приема поста кантор” на църквата “Свети Тома” в Лайпциг. По договор е задължен да пише по една творба за всяка църковна церемония. Така той написва 300 кантати – по една на неделя.

Въпреки многобройните си ангажименти – освен на композитор, и на преподавател – Бах намира време да свири в прочутата по това време бирария Цимераман, заедно с най-добрите си ученици. Творчеството му включва меси, кантати, пасиони, концерти, сонати. До съвършенство развива фугата – темата и нейните последователни имитации образуват няколко гласа, които ту се отдалечават, ту се доближават.

Лудвиг ван Бетовен: Първият голям композитор романтик и последният велик класик. Във Виена е взимал уроци при Хайдн. Този композитор, заедно с Моцарт и Бах са вдъхновили първите творби на Бетовен. Той е композирал сред природата, разхождайки се сред полята – Шеста симфония, “Пасторална” е пример за привнасяне на природни звуци.

Чрез творбите си, той изразявал и своите чувства и идеи, провокирани от Френската революция. Сонатите и симфониите му добиват друг привкус, отдалечават се от традицията. Когато Бетовен загубва слуха си, “тефтерчето за разговори” става средството му за общуване.Той все повече се отчуждава. Самотата го предразполага към самовглъбяване и още повече се обръща към собствените си чувства.

Изразява ги в 9 симфонии, 32 сонати, 2 меси, концерт за цигулка, 5 концерта за пиано, 16 квартета и една опера – “Фиделио”. Нощта, в която умира Бетовен се извива страшна буря – климатичен израз на тази в душата му. Умира с вдигната дясна ръка, заканвайки се с юмрук на небето. На погребението му, го изпращат 30 000 души. След церемонията, негови тъгуващи другари, се събират в кръчмата, за да пият последно в чест на кумира си. Един от тях е...

Франц Шуберт: На 18 години написва песента “Горски цар”. Бил е учител по това време – като баща си. Твърдяло се, че учителствал, за да избегне военната служба, която траела 15 г. Още от самото начало името му се свързва с песента – така великолепно съчетава поезията с мелодия и акомпанимент. Разбира се написва и сонати, дванайсет квартета, девет симфонии, шест меси и пет опери. Но песента винаги се свързвала първо с неговото име.

Той също обичал да твори сред природата, която го вдъхновила за  “Странникът”, “Хубавата мелничарка”,  “Пъстървата”... . Но Шуберт не станал известен приживе. Изпратил песните си на Гьоте, но той не им обърнал внимание. Бил измамен и от издатели, които му платили само шест от 24-те песни. Постигнал успех единствено сред приятелите си, които го ценели, като композитор и се наслаждавали на музиката му при събиранията си във виенските бирарии. Той пък се наслаждавал на телешкото със зеле.

Оттогава започнали да наричат подобни вечери – “шубертиади”. Творбите на Шуберт са пропити със собствените му меланхолия и примирение, отразяващи натрапчивите мисли за смъртта, в следствие на крехко здраве. И наистина – умира твърде млад, на 32 години, оставяйки творчество пропито с печал, но и с нежност, пресъздаващо човешките страдания, но и игривостта на “Пъстървата”.

Фредерик Шопен: С една сребърна купа и малко пръст в нея, от родната Полша, 20 годишният Шопен напуска Варшава и пристига в Париж през 1831 г. Славното време на романтизма На Юго, Ламартин, Виньи, Мюсе и ... както се оказва на Шопен. Той веднага става любимец в парижките салони. Там посетителите с удоволствие слушат неговите игриви мазурки и брилянтни полонези.

През 1836 г. се запознава с писателката Жорж Санд, с която прекарва 10 идилични лета. В Ноан – сърцето на Франция – където посрещат отбрани гости: Балзак, Дюма,Лист, дьо Ла Кроа ... През 19 в. направата на пиана се усъвършенства – и композиторите успяват най-после да изразят, чрез царя на инструментите тогава, нюансите на своите души. Шопен също се възползва от усъвършенстваното пиано и създава невероятни полонези, мазурки, прелюдии, ноктюрни.

Той страда от белодробна туберкулоза и въпреки че отива с Жорж Санд на Балеарските острови, знае че е загубен. 1849 г., приятелката на Шопен, графиня Потоцка пее музика от Белини и Моцарт, стоейки край смъртния одър на агонизиращия Шопен. По негова молба, е погребан в парижкото гробище “Пер Ла Шез”, а сърцето му изпратено в родната Полша.

Автор: Надя Златева