Някога някъде

самотен художник живял.

Имал си дом и... платната.

Но влюбил се в актриса една,

която обичала много цветята.

Тогава той продал своя дом,

продал и картините си,

дори кръвта от своето тяло.

И с всичките получени пари

купил й море от цветя, цяло.

Припев:
Милиони, милиони, милиони
червени рози, ще видиш ти
през прозореца.
Този, което е влюбен,
истински в теб влюбен,
своя живот за теб
би превърнал в цветя.

На сутринта,
приближила се тя се до прозореца,
от гледката била обезумяла,
като продължение на съня й
площадът цял – потънал в цветя.

В душата й смут повял:
“Кой това чудо за мен е направил?”
Под прозореца беден художник стоял,
в очакване без дъх останал.

Припев:
Милиони, милиони, милиони
червени рози, ще видиш ти
през прозореца.
Този, което е влюбен,
истински в теб влюбен,
своя живот за теб
би превърнал в цветя.

Тяхната среща кратка била,
с влака скоро си тръгнала тя,
но в живота й завинаги останал деня
с безумните рози и песента.

Останал художникът сам,
през беди преминал и през ад,
но в своя живот бил винаги там
на отрупания с рози площад.

Припев:
Милиони, милиони, милиони
червени рози, ще видиш ти
през прозореца.
Този, който е влюбен,
истински в теб влюбен,
своя живот за теб
би превърнал в цветя…

Милион алых роз 

Жил-был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил, ту, что любила цветы.
Он тогда продал свой дом,
Продал картины и кров
И на все деньги купил целое море цветов.

Припев:
Миллион, миллион, миллион алых роз
Из окна, из окна,из окна видишь ты.
Кто влюблен,кто влюблен,кто влюблен
И всерьез.
Свою жизнь для тебя превратит в цветы.

Утром ты встанешь у окна,-
Может,сошла ты с ума?
Как продолжение сна-площадь цветами полна.
Похолодеет душа,
Что за богач здесь чудил?
А под окном чуть дыша,
Бедный художник стоит.

Припев.
Встреча была коротка-
В ночь ее поезд увез.
Но в ее жизни была песня безумная роз.
Прожил художник один
Много он бед перенес,
Но в его жизни была целая площадь цветов.