Ако е нужно  това да направя, бих спряла Земята, бих угасила светлината, запазвайки съня ти непокътнат. За да ти се харесам, вятъра бих призовала, в пустинята за тебе  море бих открила, а ако все още е нужно, дъжда бих възпряла, а той назад да ни върне дните не изживени. За да ти се харесам с теб за любовта ще говоря и в нощите. Така ще говоря, както и ти…

За да те увлекат отново
на очите ми дълбините.
За да видиш в тях отново
най-яркият от огньовете.
За да се разхожда ръката ти
върху моята кожа.
А ако ти си тръгнеш,
бих те последвала.
А ако е нужно,
съумяла бих да изгоня
зимния студ,
да погаля Пролетта
и слънчевите и утрини.
За да ти се харесам,
ще прекъсна
бяга на стрелките,
така че думите ти
завинаги с мен да останат.

За да ме увлекат отново
на очите ти дълбините.
Ръцете твои отново
да се загубят в косите ми.
Ако всичко на показ оставим,
и много да е или не,
неправата аз бих била,
но само за тебе бих могла
всичко да отдам от сърце.
Само ти в това вярвай
и ще успееш да видиш
към сърцето ми пътя.
Мога даже да стана
твоята нощна сянка.
Мога сянка да стана,
плъзгаща се след теб…

А ако е нужно, аз…

Превод и обработка на текста: Мери Кондова