сексология  
НАЧАЛО | Карта | Форуми sexnature.org | Екип sexnature.org | Пишете ни! | Връзки

Консултация и терапия

  • Юлияна Шапкарова
  • консултант-терапевт

shapkarova


Мъдрости за всеки ден

Жалко е, че говорим с думи, а не с чувства. Иначе щяхме да усетим колко думи са без чувства и колко чувства са загубени заради думите. Думите имат нужда от чувства, но чувствата нямат нужда от думи....
* * *
 
Dulce Pontes-Cancao do Mar ПДФ Печат Е-мейл
Поезия и изкуство - Грамофон

На тази песен мога да напиша най-силните си стихове...

Една песен поздрав от моята приятелка Анабела Санчес от Португалия. За мен тази песен е разтърсваща и много вълнуваща. Перефразирайки Пабло Неруда:..."Тази нощ мога да напиша най-тъжните си стихове..." Искам да кажа, че на тази песен и по принцип на стила Фадо мога да напиша най-силните си стихове...Но не задължително най-красивите. Защото не винаги, дори рядко красивото е и най-вълнуващото и разтърсващото или това, което силно влияе на дълбоките душевни пластове.

Световната история на изкуствата често е доказвала правотата на думите ми. Например любовните романи в стил поредицата "Арлекин" никога не биха могли да станат световна класика в литературния жанр. За сравнение драматични и разтърсващи дълбоко душевността произведения като Ромео и Жулието, Парижката Света Богородица, Човекът, който се смее, Мъртвите сибирски полета и много други няма да спрат да вълнуват и в бъдеще човешкия дух.

И днес в началото на 21-ви век, трагичното и тъжното, загубата и болката, дори гротескната и шокираща творба е тази, която оставя своята дълбока диря във въображението. Това има своето разумно обяснение. Търсейки, стремейки се към красивото, изящното, стилистичното човека без да иска отхвърля страшното, драматичното и трагичното. Като по-този начин му придава огромна сила.

Колко е вярно това твърдение днес, особено днес, когато външния вид, опаковката, количеството и станиолената обвивка са мерило  за съмнителността на качеството и за долнопробието и дори за липсата на ценности. 

За моя радост обаче - драматичното и трагичното, "грозното" в изкуството именно, защото бива жестоко отхвърлено, продължава да живее своя живот с двойно по-голяма сила, като ни напомня, колко дребнави душици си въобразяват, че правят изкуство залагайки на фасада и станиолчета, ефекти и силикон.

Без да пише статия и да говори като мен, великият Винсент ван Гог или Караваджо биха нарисували не силиконова красавица, но измъчена, с драматичен вид, със сенки под очите, жена с една гърда, а на мястото на другата вероятно страшната разкървавена рана от операцията. Като по този начин биха показали и акцентирали върху трагедията и драматизма на заболяването "рак на млечната жлеза".

Картина, която би показала една красива, завладяваща, но и страшна в силата и смелостта си жена, която се бори за живота си. Бори се със Смъртта. Ето как страшното, "грозното", драматичното и трагичното се превръщат в световна класика, в произведение на изкуството. Нещо, което Анджелина Джоли, Мадона или която и да било друга "красавица", няма да постигнат никога. Да, те са поп., но никога няма да станат произведения на изкуството. 

Юлияна Шапкарова

 

Коментари  

 
0 #6 Това е специална песен за определен човеasq 2010-11-10 11:38
Ти си много далеч от мен, но няма как да си тук. Аз много те обичам за това бих искала да си до мен. Няма да погледна друг докато не си дойдеш.
Цитиране
 
 
0 #5 Камино 2010-07-23 00:00
Лидия, както се казва: "Попаднахте не където трябва, в неподходящо време, на неподходящо място и на неправилния човек."

Именно това искам да кажа, много правилно сте разгадали. Но ще си направя труда и на вас удоволствието да ви разясня някои неща.

Между това, което съм аз като личност, персони, сенки и прочее и това, което съм в работата си има разлика. Да, аз съм суетна, да мен ме ласкае, че ме сравняват с Оскар Уайлд и с Пушкин. Да разбира се аз напълно съзнавам, че обществото е фактор. Фактор, който може да изгражда и може да руши личността според както му скимне. Според това дали обществото е станало със задника на горе или с главата напред. Което ме подсеща да ви попитам Лидия, вие с коя част на тялото си днес станахте от кревата? Не че ме вълнува особено вашия отговор. Да си продължа мисълта. Както вече казах аз съм всичко, което изброих, че и още други по-лоши или по-добри неща, които обществото определя според....нещо си свое. Това, в което аз твърдо вярвам е че имам пълното, абсолютното и тоталното право да бъда напълно независима от мнението на това "общество". Мога да реша да съм поласкана от това мнение, мога да реша да съм безразлична към него, а мога и изобщо да не ви отговоря Лидия или дори да ви напсувам. Защо ли? Защото както обществото има правото да стане със задника си на горе, така аз има същото право.

Това беше моето лично мнение. Мнението си като човек, който работи и разговаря с творци нямам никакво намерение да обсъждам с вас.
Цитиране
 
 
0 #4 Лидия 2010-07-22 23:31
А вие Kamino, наистина ли вярвате във всичко, което сте написали? И искате да кажете, че на вас суетата ви е чужда, че никога не се влияете от чуждо мнение, че сте толкова самоуверена, че граничи с бездушие? Нима искате да ни убедите, че хората нямат никакво значение, че обществото не ви вълнува и разбира се най-вече, че вие сте над това общество. А не е ли то именно фактора, който ви изгражда?

Надявам се да публикувате коментари ми, но дори и да не го направите все пак ще го прочетете, предполагам.
Цитиране
 
 
0 #3 несравними и неповторими смеdoktora 2010-06-29 17:09
:-) защото Създателят е поискал така, когато ни е вдъхнал искрицата живот макар и в маймунските тела, за да не забравяме че всичко е преходно и утилизацията/еднаквостта убива...не само плътски...а и духовно.

Здравей, Светла! :-) 8)
Цитиране
 
 
0 #2 Kamino 2010-06-28 04:09
Благодаря за този коментар и също за това, че е само коментар без безмислени сравнения между един и друг творец. Съвета ми към всички творци не зависимо в коя област или области на изкуството творят е да преформулират самомнението си или мнението за себе си, като за неповторими и несравними творци. Такова е моето мнение за моето творчество. И дори когато са се опитвали да ме сравняват с Пушкин, защото: "Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите — смесица от драма, любовна история и сатира..." или с Оскар Уайлд...да не цитирам и тук защо. Аз не съм се чувствала поласкана, а напротив. Не считам, че един творец, за да бъде оценен като творец трябва да бъде сравнен с друг такъв. Не считам, че на един творец трябва да се поставят бариери и ограничения пред творчеството му, каквито представляват сравненията и съпоставките. И не на последно място считам, че е унизително една творба да бъде сравнявана с друга творба, защото някой преди това е бил създаден именно чрез творбата си. Защото не Гьоте създава Фауст, а Фауст създава Гьоте. Когато ми се случи да работя с творци и с хора на изкуството винаги, абсолютно винаги отбелязвам тяхната липса на здравословно самочувствие и самомнение (като тази дума аз я използвам изцяло в положителен смисъл) и тяхната зависимост до крайност от чуждо мнение, от публиката, от идиокрацията, от професионалните критици, изобщо от всичката паплач, която с бездушното си мнение е в състояние да унищожи творческия потенциал на всеки дръзнал да твори. А не трябва да забравяме, че според Аналитичната психология абсолютно всеки човек има един или повече творчески таланти и те трябва да се развиват за доброто на душата и за здравето на психиката! Когато ми се случи да разговарям с творци или да въздействам по някакъв начин на тяхното погрешно възприятие винаги започвам с подобен на този коментар. Като целта е твореца да оцени себе си и творчеството си като неповторимо и несравнимо в буквалния смисъл на думите. Трудно е да накараш една чувствителна душевност да погледнe на себе си през себе си и за себе си. И е съвсем лесно унищожителното чуждо мнение да задуши творческия потенциал с обидни сравнения, съптоставки и лъжливи манипулации и ласкателства. Този, който днес ви сравни с Гьоте или с Бетовен или с Караваджо, утре може да реши да ви изравни със земята, че дори и да ви закопае под или в нея. Това показва колко не здравословно за твореца и творчеството му е чуждото мнение и колко здраво и градивно е личното самомнение и самочувствие. Затова запомнете тези две думички - вие сте несравними и неповторими не само като творци и творчество, но и във всяка една област от живота ви.

P.S. И не играйте на игричките във фейсбук: "Еди кой си те сравни със свои приятел виж кой печели."; "Еди кой си каза нещо за теб виж какво е то." ;-) Това вреди на здравето ви. :-) А терапевтите и без това имат достатъчно работа... :P
Цитиране
 
 
0 #1 Георги 2010-06-28 00:29
"За него изкуството не е красота. Той превръща кошницата с плодове в битка на живот и смърт. Той минава границите и отправя предизвикателст во към самия начин на изобразяване. Тази острота в детайла не била за боязливите и щяла да бъде забелязана от онези, които ценят качеството."

Откъс от статията Микеланджело Меризи ди Караваджо
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 
* * *